Има места, на които историята се усеща.... в почернелите стени, в каменния под, в костите на загиналите и в кладенеца, изкопан от майки, търсещи вода за децата си.

Такова място е църквата „Св. Неделя“ в Батак. Църквата „Св. Неделя“ в Батак – храмът, превърнал се в последно убежище за мнозина през 1876 година

През пролетта на 1876 година Батак се включва в Априлското въстание срещу османската власт. След потушаването на съпротивата градът е подложен на жестоко клане. Хиляди жители, от които мъже, жени, старци и деца — са убити. Точният брой на жертвите е предмет на различни исторически оценки. 

За много от живеещите в Батак, по онова време, църквата „Св. Неделя“, построена през 1813 година, се превръща в последното убежище. Хората се надяват, че стените на храма ще ги защитят. Вместо спасение обаче мнозина намират смъртта си там.

Сред най-покъртителните свидетелства за случилото се е кладенецът, който майките започват да копаят с надеждата да намерят капчица вода за така свидните малки душички, жадните си деца. Вода не е намерена. Днес мястото остава едно от най-силните напомняния за страданието на хората, потърсили спасение в храма.

Църквата носи следите на трагедията и след Освобождението е запазена като исторически паметник и костница. В нея се съхраняват костите на загиналите — веществено свидетелство за едно от най-тежките събития в българската история.

През 2011 година Българската православна църква канонизира жертвите като Свети Баташки новомъченици.

Днес човек може да влезе в храма, да погледне каменните стени и да прочете думите на Иван Вазов. "Възпоминания от Батак“ – Иван Вазов. 

Пред подобно място историята престава да бъде просто дата в учебник. Тя се превръща в човешки съдби, в майки, които неистово копаят за мъничко вода, в деца, които се страхуват, и в хора, за които църквата се оказва последният им дом.

Не бих определила Батак като поредната страница от историята. Той е памет за човешката цена на свободата.  Стените на храма пазят следи, пред които човек трудно остава безмълвен.

И докато стоиш в този храм, сред следите на времето и костите на загиналите, неизбежно започваш да мислиш за днешния ден. За свободата, за мира, за правото да живеем, да говорим, да избираме. За онези неща, които приемаме за даденост, докато не се замислим колко поколения преди нас са платили висока цена, за да ги имаме.  Свидетелствата на очевидците са част от паметта, която историята не бива да губи

Но дали ги ценим достатъчно? Дали ги пазим? Дали разбираме, че свободата не е само наследство, а и отговорност? Водим ли децата си да усетят трънливия път на историята ни?

Може би затова паметта за Батак не бива да избледнява. Не само заради онези, които загубиха живота си през 1876 година, а и заради нас – живите, които имаме задължението да помним. 

Снимките са от историческия храм „Св. Неделя“ в Батак. 

С благодарност към екипът на "Красив Сливен", имайки честта да посети, запечата и сподели в снимки това място на памет и поклонение.