Пролетта на 718 година бележи един от най-критичните моменти в европейската история.
На юг, Константинопол – последният бастион на античния свят – е обсаден от над 100 000 воини и могъщ флот на Омаядския халифат.
Арабската експанзия, вече покорила Северна Африка и Иберийския полуостров, е на прага да погълне и Източна Европа.
Падането на Цариград би отворило пътя към Балканите, Централна Европа и Италия, променяйки завинаги картата на континента.

Византия, изтощена и на колене, отправя отчаян зов за помощ.
И единственият, който откликва, е владетелят на младата, но могъща държава на север – Българският хан Тервел.

ГЕРОИЧНАТА НАМЕСА НА БЪЛГАРСКАТА КОННИЦА

Хан Тервел, син на Аспарух, не е длъжен да спасява своя вечен враг. Но той е държавник и стратег, който разбира историческата отговорност на своето царство.
Българите и Византия сключват съюз, а Тервел повежда своята тежка конница на юг.

През лятото на 718 г. българската войска предприема светкавичен удар в тила на арабската армия, разположена в Тракия.
Това е гениален военен ход, който хваща врага напълно неподготвен.

В последвалата битка българските воини нанасят опустошително поражение.
Според хрониста Теофан Изповедник, в сблъсъка са унищожени между 22 000 и 30 000 арабски войници – една от най-кървавите загуби в историята на халифата.

ПОСЛЕДИЦИТЕ: СПАСЕНИЕТО И ПРИЗНАНИЕТО

Разбита и деморализирана, арабската армия е принудена да вдигне обсадата и да се оттегли.
Хан Тервел не просто спасява Византия – той спасява Европа.

Историческото значение:

• Щитът на Християнството – победата гарантира оцеляването на Византия и православието.
  Арабите са спрени на Изток 15 години преди франките да ги спрат при Поатие (732 г.).
• Величието на България – в знак на благодарност, император Лъв III удостоява Тервел с титлата кесар (цезар) – чест без аналог за чужд владетел.
• Духовно наследство – заради подвига си и личното си покръстване, хан Тервел е канонизиран като Свети Цар Тервел, почитан на 3 септември.

ВЕЛИЧИЕТО НА ЕДИН БЪЛГАРИН

В паметта на историята Хан Тервел остава не просто велик владетел, а спасител на Европа.
Неговият гений и доблест осигуряват бъдещето на континента – и напомнят, че когато Западът пада, източният щит – България – се изправя.