Екологична бомба: Село Злати войвода и огледалото на управлението
България – страна на величествени планини, плодородни земи и история, изтъкана от борби за независимост и справедливост. Но в сянката на националните лозунги за възраждане и суверенитет едно малко село крещи с мълчанието си. Крещи с боклуци, трупани по улиците. Крещи с поточета, задушени от отпадъци. Крещи с 350 тона стари пестициди, бавно пропиващи в почвата, която трябва да храни народа.
Това не е някаква далечна забравена територия. Това е село Злати войвода – място, ръководено от Златомира Стоянова, кмет от партия „Възраждане“. Партия, която заявява, че ще пази българската земя. Партия, която говори за чистота, достойнство и бъдеще. А бъдещето тук изглежда като умираща река, като заразени земеделски земи, като отровен въздух.
Думите са красиви, но реалността е грозна
„Ще защитаваме българската природа и българския производител!“ – обещава „Възраждане“. Но днес земеделците в Злати войвода напояват своите градини с вода, заразена от същите тези 350 тона токсични пестициди, оставени да гният в складове от десетилетия.
„Ще опазим България от чуждо влияние!“ – твърдят от „Възраждане“. Но кой ще опази България от самите тях, от бездействието на местната власт, от невидимия, но смъртоносен геноцид на отровната храна, която влиза в сливенските пазари и стига до трапезите на хората?
Кметът, който не вижда, не чува и не действа
Кметицата Златомира Стоянова трябва да отговори на един прост въпрос: Защо допуснахте това?
Защо, вместо да изчистите населеното място, го превърнахте в гробище за отпадъци?
Защо позволявате свинеферма да излива фекални води директно в старото корито на река Тунджа?
Защо не сте изискали финансиране, не сте организирали акция, не сте потърсили съдействие за извозването на тези отрови?
И ако на това малко парче от България е позволено да изгние под собствената си мръсотия, каква гаранция имаме, че утре същото няма да се случи с цялата страна?
Това не е бъдещето, което искаме
„Възраждане“ обича да говори за национален интерес, за чиста и суверенна България. Но патриотизмът не е просто да развяваш знаме. Патриотизмът е отговорност.
Патриотизмът означава да пазиш земята, която храни народа ти.
Патриотизмът означава да почистиш улиците, които водят децата ти на училище.
Патриотизмът означава да не допускаш хората да се тровят, докато ти обещаваш светло бъдеще.
Време е за действия, не за оправдания
Сигналите са подадени до РИОСВ, до Община Сливен, до президента.
Ще има ли отговор? Или ще останем в порочния кръг на мълчанието?
Днес става дума за Злати войвода.
Но утре ще бъде вашето село. Вашият град. Вашият дом.
Политиците обещават. Политиците говорят.
Но само по делата им ще ги познаем.
Коментари