Жителите на Сливен виждат как реката, която някога е захранвала града и земеделските земи, бавно се превръща в пресъхнало корито. Официалните обяснения са познати – засушаване, климатични промени, необичайно ниски валежи. Но реалността е съвсем различна: Тунджа не пресъхва естествено. Водата ѝ умишлено се пренасочва. Не към друг бедстващ регион. Не за да реши някакъв воден проблем. А към река Марица – с една-единствена цел: захранване на частни ВЕЦ-ове, които превръщат обществените ресурси в лични печалби.

Какво всъщност се случва?

Река Тунджа се захранва от няколко ключови язовира, които исторически поддържат водния баланс на региона. Вместо да изпълняват основната си функция – да осигуряват вода за местното население, земеделието и екосистемите – тези язовири системно се източват, но не за да напоят полетата на сливенските фермери или да осигурят питейна вода. Вместо това водата се изпраща към река Марица. Това не е случайност. Частните ВЕЦ-ове по поречието на Марица се нуждаят от постоянен поток, за да генерират електроенергия. И тъй като печалбите им зависят от количеството преминала вода, те се превръщат в основните „потребители“ на водните запаси, които иначе биха поддържали Тунджа и региона. Да видим кой печели и кой губи от това.

Печеливши са: 

• Частните собственици на ВЕЦ-ове, които купуват евтина вода, превръщат я в електричество и продават на високи цени.

• Големите индустриални потребители на евтин ток, които получават привилегирован достъп до ресурс, който иначе би трябвало да служи за обществени нужди.

Губещите: 

• Жителите на Сливен и околните села, които вече са изправени пред водни режими и засилени ограничения.

• Земеделците, които не могат да напояват нивите си, защото водата им буквално е продадена на друг.

• Екосистемите, които страдат от изкуствено пресушаване, унищожавайки природния баланс на региона.

Как институциите позволиха това да се случи?

Системното източване на язовирите не е тайна. Сигнали за проблема има от години. Експерти предупреждават, че подобни решения ще доведат до екологична катастрофа, а земеделски производители алармират, че бъдещето им е застрашено. Въпреки това отговорните институции мълчат. Защо? Защото печалбите, които генерира тази схема, са огромни. А когато в една държава се позволява общественият интерес да бъде изместен в полза на частния, водата престава да бъде природен ресурс – тя се превръща в стока, с която се спекулира.

Какво предстои оттук нататък?

Ако този модел не бъде спрян, последствията ще бъдат катастрофални:

• Тунджа ще се превърне в сезонна река, вместо в постоянен водоизточник.

• Сливен и други градове ще изпаднат в още по-дълбока водна криза.

• Земеделието в региона ще понесе непоправими загуби.

• Ще се стигне до екологично бедствие, което ще засегне и бъдещите поколения.

Това не е просто проблем на природата. Това е проблем на системата, която поставя печалбите над хората. Жителите на Сливен заслужават отговори. Нещо повече от това – заслужават решения.

Повече информация по темата може да видите тук. - източници: БНТ