Ако днес видите логото Mobil - сините букви с червеното „o“ - вероятно ще го свържете с бензиностанции, горива или автомобилни масла. Но зад това име стои история, която започва много преди Mobil да съществува като компания. Тя води до един от най-известните и най-противоречиви индустриалци в американската история - Джон Д. Рокфелер. И за да разберем връзката, трябва да се върнем повече от век назад.

Преди да стане най-богатият човек в Америка, Джон Д. Рокфелер започва с първите си заработени 50 долара. Не милион, а петдесет долара. Той е на шестнайсет години., а годината е 1855-а. В този период Америка още не знае, че след няколко години ще бъде обсебена от една черна, лепкава течност, която днес наричаме петрол. А Рокфелер едва ли е знаел, че един ден името му ще бъде произнасяно заедно с думата „монопол“.

Та, този младеж просто си търси работа. И я намира като помощник- счетоводител в малка търговска фирма в Кливланд. На пръв поглед, бихме казали, че е скучно начало. Всъщност именно там започва неговата историята. Може да се каже, че Рокфелер се влюбва не в петрола, а се влюбва се в числата.  Докато работи, му се налага да записва приходите, разходите, дълговете и общо взето всичко присъщо за един бизнес сега. За него един долар не е просто един долар, а войник. А добрият командир не изпраща войниците си да седят без работа.

Снимка на майка му Елиза Давидсън Рокфелер - Paperspast

Рокфелер е роден през 1839 г. в Ричфорд, щата Ню Йорк, в семейство без голямо богатство. Баща му Уилям не е образецът на стабилния американски баща. Той пътува, продава различни стоки и прекарва дълги периоди далеч от дома. Търговец. Майка му Елиза е човекът, който държи семейството. И именно от нея Джон научава нещо, което по-късно ще се окаже почти религия...как парите да генерират пари. И още по-важното...да не позволява парите да стоят без работа.     

Джон Д. Рокфелер около 18-годишна възраст - години преди да създаде Standard Oil.

На шестнайсет години Джон вече записва всяко свое дарение, всяка покупка и всеки приход. Той води счетоводна книга, която по-късно ще стане известна като неговата „Ledger“. Това не е романтичната част от историята. До тук липсват нефтени кладенци, черни златни фонтани. Няма милиарди. Има едно момче, което буквално брои стотинкит си.

През 1859 г. нещо се променя. В Пенсилвания е открит петрол. Америка започва да полудява. Хора тръгват към петролните полета с надеждата да станат богати. Рокфелер не тръгва да копае и това е първият голям урок. Той вижда хаоса. Повечето хора виждат нефт. А той, той вижда бизнес около нефта.

И тогава идва Гражданската война

1861 г. Америка влиза в Гражданската война. Цените на много стоки се променят рязко. Фирмата на Рокфелер продава основно на комисиона, което намалява част от риска от колебанията в цените.

През 1863 г. влиза в рафинирането на петрол в Кливланд. И постепенно разбира нещо, което ще промени американската икономика. Онова, което осъзнава е, че не е необходимо да притежаваш кладенеца от петрол. Можеш да печелиш от това, което се случва след кладенеца.   

Стара снимка на петролна рафинерия / индустриалния Кливланд - DW

Процеса е следния: Суровият петрол пристига, преработва се, получават се керосин, масла и други продукти. Те трябва да бъдат опаковани, превозени, съхранени и продадени. Всяка една от тези стъпки струва пари. Рокфелер започва да пита:

„А защо да плащам повече, отколкото е необходимо?“

Това е неговата мания. Не петролът, а разходът.

През 1865 г. идва един от големите повратни моменти. Партньорите му решават да продадат рафинерията.

Тя е предложена на търг, а Рокфелер наддава и я купува за 72 500 долара. Тук човек може да си зададе очевидния въпрос:

Откъде има 72 500 долара?

И това е моментът, в който приказката за „бедното момче“ трябва да бъде оставена настрана. Рокфелер вече не е беден. Той е млад предприемач с работещ бизнес, партньори, кредит и достъп до капитал. И точно това е разликата. Първите пари е спечелил трудно, но когато вече има бизнес, който произвежда пари, започва да използва самия бизнес, за да получава още капитал. Това е снежната топка, печалба, реинвестиране, по-голям бизнес, по-голяма печалба. От там още капитал, още покупки и отново.

През 1870 г. се появява името, което ще промени всичко:

Всичко започва със Standard Oil

През 1870 г. Рокфелер и партньорите му създават компания с капитал около 1 милион долара. Тук вече той не играе играта на малкия предприемач. Започва да играе играта на мащаба, а мащабът има едно особено свойство. Когато купуваш малко количество, плащаш повече, когато купуваш огромно количество, можеш да договориш по-добра цена. Когато превозваш един вагон, транспортът е скъп, но когато контролираш огромен обем, можеш да договориш други условия. Когато имаш една рафинерия, всеки проблем може да те убие, но когато имаш десетки, един проблем е просто проблем. Така Рокфелер започва да превръща това предимство в оръжие.

Изображение на Standard Oil - Lovemoney

И тук историята става неудобна, защото Standard Oil не просто е била по-ефективна. Компанията използва и агресивни методи за изтласкване на конкуренти. Договаря специални железопътни ставки, купува конкуренти. Придобива рафинерии и контролира все повече от веригата. А когато една малка компания се опитва да се конкурира с гигант, който има по-ниски разходи и огромен капитал, изборът понякога се свежда до две възможности. Или да продаваш или да бъдеш изяден. 

Не всеки конкурент е бил насила принуждаван да продава, но много собственици просто са виждали сметката. А сметката за тях е била лоша. Рокфелер е този, който има капитал и една рафинерия. Той може да понесе временна загуба, но те - не. Той може да купи по-евтино, а те трябва да оцелеят тази година. И така постепенно се случва нещо много по-мощно от една успешна сделка.

Конкуренцията започва да изчезва.

Основната му сила е в рафинирането, организацията, транспорта и контрола върху разходите. През 1872 г. Standard Oil вече придобива огромна част от рафиниращия бизнес в Кливланд. След това експанзията продължава. Икономиката на мащаба започва да работи като двигател. Повече производство → по-ниски разходи → по-ниски цени → повече пазар → повече печалба → повече капитал → още придобивания.

Бензиностанция Standard Oil - Lovemoney

Това е машината. И Рокфелер е човекът зад нея. Но машината вече е станала толкова голяма, че започва да плаши самата държава. До 1890-те години Standard Oil контролира приблизително 75% от американския петролен бизнес, според Rockefeller Archive Center. Американските власти започват да разглеждат Standard Oil като монопол, а битката срещу нея стига до Върховния съд на САЩ. През 1911 г. същия този  съд постановява, че Standard Oil трябва да бъде разделена. Империята е разбита на 34 компании. Парадоксът тук е красив в своята жестокост. Опитват се да разбият монопола. Но Рокфелер притежава акции в компаниите и когато те са разделени, стойността на някои от тези компании продължава да расте. Част от наследниците на Standard Oil по-късно се превръщат в гиганти като Exxon и Mobil. Рокфелер вече не управлява една огромна компания, но притежава части от много компании, а богатството му продължава да расте.

Така че историята на Рокфелер всъщност не е „Беден човек станал богат.“ Това е прекалено лесната версия. Истинската история е по-интересна. Тя е за едно момче, което много рано разбира разликата между доход и капитал. Доходът е парите, които получаваш, а капиталът е парите, които можеш да използваш, за да създадеш още пари. Рокфелер превръща дохода в капитал, капитала в бизнес, бизнеса в мащаб, мащаба - в пазарна сила, а пазарната сила ... в още капитал.

И някъде по средата между тези стъпки едно момче, което някога е брояло стотинки в счетоводна книга, се превръща в най-богатия човек на Америка.

Това е история за това как работи властта, когато капиталът започне да се умножава сам.

И тук започва историята на Mobil.

Сред компаниите, свързани с наследството на Standard Oil, са Standard Oil of New York - Socony, и Vacuum Oil Company. Standard Oil купува 75% от Vacuum Oil още през 1879 г. за $200 000. Тоест Vacuum не е просто някаква компания, която по-късно случайно се оказва свързана с Рокфелер. Тя вече е част от системата Standard Oil десетилетия преди разделянето през 1911 г.

Официалната история на ExxonMobil ги посочва сред компаниите, произлезли от разпадането на Standard Oil. Но има една важна подробност. Mobil не е съществувала като Mobil Oil по времето, когато Рокфелер изгражда Standard Oil. Името идва по-късно.

От Standard Oil до Mobil

Историята върви така:

Standard Oil

↓

Vacuum Oil Company

и

Standard Oil of New York — Socony

↓

1931 г. — Socony и Vacuum се сливат

↓

Socony-Vacuum

↓

1955 г. — Socony Mobil Oil

↓

1966 г. — Mobil Oil

Точно така се оформя компанията, която днес познаваме като Mobil. Официалната история на ExxonMobil потвърждава тази последователност. 

И тук се появява една особено интересна подробност.

Името Mobil всъщност е по-старо от компанията Mobil Oil.

Марката Mobiloil е използвана от Vacuum Oil още в края на XIX век. Според историческите данни на ExxonMobil търговската марка Mobiloil е използвана във Великобритания още през 1899 г. Тоест името, което днес виждаме върху моторни масла, има история, която започва повече от сто години назад.  

Историческата Socony-Vacuum / Mobilgas визия с Pegasus.

А какво общо има Рокфелер?

Тук трябва да бъдем точни. Mobil води корпоративната си история до компании, които са били част от петролната система на Standard Oil и са свързани с империята на Рокфелер. Самата ExxonMobil днес посочва, че корените на Mobil и Exxon се намират в Standard Oil Trust на Рокфелер. И това е много по-интересно от една проста история за марка, защото показва как една империя може да бъде юридически разделена, но нейните компании и капитали да продължат да съществуват под нови имена.

Още един невероятен завой

След разделянето на Standard Oil се оформят различни големи петролни компании. Една от тях е Standard Oil of New Jersey, която по-късно става Exxon. Друга линия води към Socony и Vacuum, а оттам - към Mobil. И така стигаме до 1999 г. 

Exxon и Mobil отново се обединяват.

Два големи наследника на старата Standard Oil се събират в една компания:

ExxonMobil

Официалната история на ExxonMobil определя това сливане като обединение на две от важните наследства на историческата петролна империя на Рокфелер.

От Рокфелер до Mobil — повече от век история

Ако подредим историята в няколко реда, картината изглежда така:

Джон Д. Рокфелер

↓

Standard Oil

↓

1911 г. — принудително разделяне

↓

Socony + Vacuum

↓

1931 г. — Socony-Vacuum

↓

1955 г. — Socony Mobil Oil

↓

1966 г. — Mobil Oil

↓

1999 г. — Exxon + Mobil

↓

ExxonMobil

И така логото Mobil, което може да видите днес върху туба с автомобилно масло или на бензиностанция, носи със себе си история, започнала в епохата на Рокфелер. Не защото Рокфелер е притежавал компания, наречена Mobil, а защото Mobil е един от големите корпоративни наследници на петролната система, изградена от Standard Oil. Може би точно това е най-интересното в историята. През 1911 г. държавата разделя империята на Рокфелер. Но повече от век по-късно части от същото корпоративно наследство продължават да съществуват под имената, които познаваме и днес.

Понякога една империя не изчезва. Просто сменя имената си.