Писмо от земята на сметищата и мълчанието
Сред нивите, където трябваше да расте хлябът, растат планини от боклук. В дерета, където течеше чиста вода, днес се стича срамът на цели институции.
Сред нивите, където трябваше да расте хлябът, растат планини от боклук. В дерета, където течеше чиста вода, днес се стича срамът на цели институции.
Жителите на Сливен виждат как реката, която някога е захранвала града и земеделските земи, бавно се превръща в пресъхнало корито.
В сянката на националните лозунги за възраждане и суверенитет едно малко село крещи с мълчанието си. Крещи с боклуци, трупани по улиците. Крещи с поточета, задушени от отпадъци. Крещи с 350 тона стари пестициди, бавно пропиващи в почвата, която трябва да храни народа.