Писмо от земята на сметищата и мълчанието
Сред нивите, където трябваше да расте хлябът, растат планини от боклук. В дерета, където течеше чиста вода, днес се стича срамът на цели институции.
Сред нивите, където трябваше да расте хлябът, растат планини от боклук. В дерета, където течеше чиста вода, днес се стича срамът на цели институции.
Днес истината е, че „Сините камъни“ са в опасност. Истината е, че решенията, взети на местно ниво, могат да имат дългосрочни последици за цялото общество. Истината е, че мълчанието само ще улесни онези, които искат да превърнат защитената територия в строителна площадка.
Tова не е само социален и политически въпрос – това е и екологична бомба със закъснител. Реките, които преминават през тези територии, се превръщат в неофициални сметища. Боклукът не просто се складира, а систематично се изгаря – практика, която освен че унищожава околната среда, нанася сериозни вреди върху здравето на хората.
Жителите на Сливен виждат как реката, която някога е захранвала града и земеделските земи, бавно се превръща в пресъхнало корито.