Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Днес истината е, че „Сините камъни“ са в опасност. Истината е, че решенията, взети на местно ниво, могат да имат дългосрочни последици за цялото общество. Истината е, че мълчанието само ще улесни онези, които искат да превърнат защитената територия в строителна площадка.
Tова не е само социален и политически въпрос – това е и екологична бомба със закъснител. Реките, които преминават през тези територии, се превръщат в неофициални сметища. Боклукът не просто се складира, а систематично се изгаря – практика, която освен че унищожава околната среда, нанася сериозни вреди върху здравето на хората.
Жителите на Сливен виждат как реката, която някога е захранвала града и земеделските земи, бавно се превръща в пресъхнало корито.
В сянката на националните лозунги за възраждане и суверенитет едно малко село крещи с мълчанието си. Крещи с боклуци, трупани по улиците. Крещи с поточета, задушени от отпадъци. Крещи с 350 тона стари пестициди, бавно пропиващи в почвата, която трябва да храни народа.
