На 30 декември 2025 г. Министерският съвет прие стратегия за първично предлагане на държавни ценни книжа (ДЦК) за физически и юридически лица – непрофесионални инвеститори. Според правителството в оставка, в лицето на министъра на финансите - Теменужка Петкова, това ще доведе до развитие на капиталовия пазар и повишаване на финансовата грамотност на гражданите.

На пръв поглед предложението изглежда добронамерено: гражданите да имат възможност да купуват ДЦК и да участват пряко на финансовия пазар. Но дали под повърхността не се крият повече въпроси, отколкото отговори? Това наистина ли е жест към гражданите – или начин държавата да намери купувачи за дълга си?

ДЦК и рисковете за гражданите

ДЦК са дългови финансови инструменти, които носят фиксиран доход, който често е по-нисък от инфлацията. Това означава, че вложителите поемат риск от обезценяване на средствата си. Държавата получава средства, а гражданите получават обещание за възвращаемост с лихва.

Досега ДЦК обикновено се купуваха от банки и институционални инвеститори. Сега се предлага достъп и за обикновени граждани. Въпросът е защо – дали лихвите, които държавата би изплатила на банките, биха били по-високи? Това изглежда като опит за евтино финансиране, при който държавата получава средства от населението, а гражданите получават обещание за доходност. 

Ако държавата има достатъчно пари, защо ги събира директно от гражданите? Ако няма – дали това не е сигнал за нарастващ дефицит?

Развитие на капиталовия пазар“ или на дълговия пазар?

Твърди се, че мярката ще „развие капиталовия пазар“. Това не означава ли обаче развитие на дълговия пазар – повече купувачи на държавен дълг. Реални инвестиции в акции, стартиращи предприятия или диверсифицирани финансови инструменти не са предвидени.

Политическият контекст прави ситуацията още по-сложна. Правителството е подало оставка, но оставя предложението на парламента. За да бъде прието, то трябва да мине през гласуване. Мнозинството, което все още контролира Народното събрание, има силата да го прокара. Опозицията, дори и да има съмнения, е поставена пред дилемата: ако гласува „против“, може да бъде обвинена, че блокира гражданската възможност за доходност. Това не е ли класически политически трик – популярна мярка, използвана за манипулиране на имиджа на опозицията.

Политическият контекст

На по-дълбоко ниво, всичко това е тест за българската политическа култура. Държавата предлага инструмент, който едновременно е финансов и социален. Той може да увеличи доверието в институциите, ако се управлява прозрачно. Но същевременно може да се превърне в инструмент за прикриване на финансови проблеми или политически натиск.

И накрая – гражданите са в центъра на този процес. Те имат възможност да участват и да решават. Но дали ще разпознаят политическата игра зад обещанията? Дали ще се подведат от „червената ябълка“ на лесен доход, без да отчетат рисковете и реалните цели на предложението?

В крайна сметка въпросът е повече от финансов...
Има ли пари държавата – или гражданите ще платят за липсата им?