България изгуби една от своите живи планини. На 18 декември 2025 г., на 83-годишна възраст, земният си път завърши Боян Радев: първият двукратен олимпийски шампион на страната ни, Борецът на века и най-големият дарител на нашето културно наследство.

Силата на неговия дух бе толкова мащабна, че тепихът му беше тесен, а залите на музеите – едва побираха родолюбието му.

От въглищните прахове до златния Олимп

Пътят на Боян Радев е класическа героична сага. Роден в миньорския Перник, той започва живота си не с привилегии, а с тежък физически труд. Каруцар и разбивач на въглища, той калява мускулите си в суровата реалност на рудниците. Именно там се ражда онази първична, несломима сила, която по-късно щеше да подчини света.

Когато стъпва на тепиха в Токио през 1964 г. и в Мексико Сити през 1968 г., той не просто се бори за медал – той се бори за честта на една нация. Неговият стил в класическата борба беше като природна стихия: мощ, техника и воля, която не признаваше поражението. Той се превърна в първия българин, защитил олимпийската си титла, оставяйки името си със златни букви в световната история на спорта.

Колекционерът, който спаси паметта на България

Но истинското величие на Боян Радев се разкри след края на спортната му кариера. Когато свали трикото, той облече карираното сако на мецената. Със същата страст, с която поваляше противниците си, той започна да издирва и спасява българските старини.

Боян Радев не просто събираше картини и антики – той ги пазеше за нас. В акт на безпрецедентно родолюбие, той дари на Националния исторически музей не само безценни икони и археологически артефакти, но и най-свидната си реликва: своите олимпийски медали. „Те са на България“, казваше той с характерната си чепата откровеност.

Той вярваше, че изкуството е това, което ни прави народ. Неговата зала в НИМ е храм на българската памет, който ще напомня на поколенията, че силата и духът вървят ръка за ръка.

Последното сбогом с легендата

Боян Радев беше човек на крайностите – суров, но чувствителен; победоносен, но смирен пред историята; миньор по произход и аристократ по дух. Той беше символ на онази България, която не се пречупва пред трудностите и която знае как да цени своите корени.

Днес той напусна тепиха на живота, за да заеме своето място сред най-големите синове на отечеството. Неговите победи няма да избледнеят, а неговите дарения ще продължат да говорят, когато ние замълчим.

Поклон пред светлата му памет!

Слава на шампиона, мецената и големия Българин!СБОГОМ, ТИТАНЕ!  БОЯН РАДЕВ ВЛЕЗЕ В ПАНТЕОНА НА БЕЗСМЪРТИЕТО