На 22 април Борислав Сарафов внезапно оттегли съгласието си да изпълнява функциите на главен прокурор на България — ход, който добавя нов слой несигурност към вече нестабилната съдебна система на страната. 

Решението, формализирано с кратко писмено заявление до Висш съдебен съвет, влиза в сила незабавно.

Сарафов пое поста като временно изпълняващ длъжността през 2023 г., след отстраняването на Иван Гешев — събитие, което само по себе си беше част от по-широка криза на доверие в прокуратурата. Оттогава насам институцията функционира в състояние на преход, който все повече започва да изглежда като перманентен.

Оттеглянето му идва в момент, когато въпросите за отчетността, политическото влияние и ефективността на правосъдната система в България остават без ясен отговор. Липсата на титулярен главен прокурор не е симптом на по-дълбока институционална нестабилност.

На пръв поглед това изглежда като отговор на общественото очакване — закъснял, но логичен.

Когато една система, устоявала дълго на натиск, внезапно започне да прави ходове, които изглеждат в синхрон с обществените искания, въпросът не е само „защо сега“, а и „в чия полза“.

Защото промяната в такива системи често не е разрушаване, а адаптация.

Очаква се да бъде определен нов временно изпълняващ функциите, но това едва ли ще разсее усещането за цикличност. Дори кратките административни актове могат да имат дълги политически сенки.

И най-важното сега не е самото оттегляне, а кой и как ще запълни вакуума след него. Предстои да видим.