На 11 февруари 2026 г. президентът Илияна Йотова назначи Андрей Гюров за служебен министър-председател. Бивш подуправител на БНБ и публично разпознаваемо лице, свързвано с „Продължаваме промяната“, той поема управлението в пореден турбулентен момент за страната.

Назначението идва в обстановка на силно политическо напрежение. ПП–ДБ настояват за честни избори и възстановяване на демократичната легитимност. От ИТН и ГЕРБ отправят обвинения в манипулации и твърдения за „задкулисен“ кабинет, близък до ПП–ДБ. Публичното пространство отново се изпълва с взаимни обвинения, а доверието между институции и общество остава на критично ниско ниво.

Паралелно с това страната преживява трагедията край Петрохан, при която загинаха шестима души. Вместо съпричастност, решения, обществената реакция бързо се политизира. Появиха се различни интерпретации и версии, а острият политически тон допълнително засили разединението.

Ако погледнем на случващото се като на опера, България сякаш живее в непрекъснат трагичен спектакъл. Всеки избор е ново действие. Всеки кабинет е нов акт. Напрежението се натрупва, но катарзисът все още липсва.

Политиката трудно може да функционира устойчиво без минимално обществено доверие.

Андрей Гюров е симптом на по-дълбока криза. България е гладна за смисъл, за доверие и за посока. Но докато политическият хор пее на различни тоналности, общата мелодия остава разстроена. А въпросът не е кой държи диригентската палка. Въпросът е дали обществото е готово да поиска различна музика.

Ако усещаш "Красив Сливен" като свое място - можеш да го подкрепиш ТУК

Благодарим Ви!