СТРАШНАТА ИСТИНА ЗА ЕДНО ДЕТЕ – ЖЕРТВА
Как едно общество може да защити своите деца, ако системата позволява насилникът да бъде на свобода, докато жертвата страда?
Малолетно дете е жертва на сексуално насилие, от неговия биологичен баща – факт, потвърден от медицински експертизи, включително от гинеколог, документирал дефлорация. Семейството не живее заедно, а детето посещава бащата по установен график.
Детето описва травматични преживявания – болка, страх и физически белези. Тези показания са подкрепени с протокол от разпит в „Синя стая“ – специализирана защитена среда с психолози, без присъствие на родители, където са разкрити шокиращи факти.
След установяване на данни за насилие е издадена заповед за незабавна защита с цел ограничаване на контактите и гарантиране на сигурността на детето.
Паралелно с това бащата води отделни граждански дела срещу майката, свързани с твърдения за възпрепятстване на контакт с детето. Съдът е изискал и съдебномедицинско експертно заключение от съдебен гинеколог, квалифициран за експертизи по наказателни дела за сексуално насилие над малолетни. В града има шестима квалифицирани специалисти, но всички към момента са отказали да изготвят експертизата. Защо ли? Това забавяне затруднява процеса.
Майката е свидетел на кръв по бельото на детето и е подлагана на заплахи. Наложена е ограничителна заповед за защита, като бащата все още е на свобода. Детето е било оставяно на студено на терасата, удряно с предмети (включително нощна лампа).
На 10 февруари 2026 г. (вторник) в Сливенския районен съд ще се гледа делото, свързано с причиняване на лека телесна повреда, по което обвиняем е бащата на малолетното дете, от 13:30 часа. Делото е част от по-широк контекст на насилие, включително случай, при който бащата прегазва майката с автомобил, в който се намират детето и бабата. Той твърди, че майката се е самонаранила вследствие на алкохол, но направените тестове са отрицателни.
Процесът е отлаган многократно поради неявяване на обвиняемия – поради болест или други „причини“, отразени в съдебните протоколи.
Това не е само дело за лека телесна повреда. Това е случай на системен тормоз и насилие.
Тази статия не произнася присъди – това е работа на съда. Но обществото има право да бъде информирано, да присъства, да не мълчи и да защитава децата си. Съдебните зали не трябва да бъдат празни, когато се разглеждат дела за насилие, особено когато в центъра им стои дете без глас.
Начинът, по който едно общество защитава децата си, показва дали то изобщо е общество.
Въпросът не е защо се говори сега.
Въпросът е защо толкова дълго се е мълчало.
Ще мълчиш ли, или ще подкрепиш?
Призоваваме всички да дойдат на делото във вторник. Подкрепете жертвата и майката. Споделете, за да се чуе гласът на детето.
Ако усещаш "Красив Сливен" като свое място - можеш да го подкрепиш ТУК
Благодарим Ви!










































Коментари