Има хора, които едва са стъпили на пътя и вече са си сложили корона.

До вчера, същите тези хора, са практикували древна професия - нищоправене. Днес са запалили една свещ, раздали са една помощ, направили едно общо добро дело, казали са една умна дума - и изведнъж светът трябва да се нареди около тяхното ново „аз“. Познато ли ви е? Самоопределят се, макар безгласно, за богопомазани. И първата им свята работа не е да се смирят, а да започнат да търсят кусури в другите.

„Прави го за да се покаже. За да изпъкне.“
Така казват. Омаловажават труда, който не са носили на гърба си. Защото ако признаят, че работата е истинска, ще трябва да признаят и нещо по-тежко...че самите те тепърва започват, а друг вече е вървял по пътя.

Смирението е движение към Бога. Гордостта е движение към материята. Фарисеят не е бил най-лошият човек в храма. Бил е по-чист от митаря по много неща. Но е имал една последна грешка - гордостта - и тя е била достатъчна да унищожи всичко друго и отдалечи от Бога. Митарят е нямал добродетели за показ. Имал е само сведена глава.

Смиреният никога не говори за себе си, той просто върши задължението си. Не му е нужно признание от хората. Търси го само от Бога.

А онзи, който току-що е започнал и вече съди, още не е влязъл в долината, където растат цветята на душата. Вътре, където душата расте, е тихо, там не се съди. Там се работи.

Какво зная със сигурност? Когато някой ти каже „правиш го, за да се покажеш“, често не говори за теб. Говори за страха си, че твоята светлина прави неговата още тънка свещ да изглежда по-малка. Няма нищо духовно в това да загасиш чуждата свещ, само за да изглеждаш по-свят.

Играенето на малък не служи на света. Но и короната, сложена на първия ден, също не служи. Истинската работа не се нуждае от защита. Тя се нуждае от дела, от правене и продължаване.

Нека всеки си гледа своята свещ.
Който има време да брои петната по лицето на другия, още не е започнал да чисти своите.

Какво зная със сигурност

Ще има хора, които няма да разберат. Ще кажат, че и това е оправдание, че е показност. Написаното не е за тях. Написаното е за онзи, който работи отдавна и вече се е усъмнил в себе си, защото някой с нова свещ му е казал, че светлината му е суета. И за този, който тепърва тръгва, още не е късно да избере...дали да съди другите или да си пази своята свещ.

Който иска да разбере, ще разбере. Който иска да съди, ще съди и без текст и гръмки слова. Ти си пази свещта, не я гаси, за да станеш по-удобен. И не я размахвай, за да станеш по-висок. Просто я дръж, тихо, докато е ден и още се работи.