Човекът, който трябваше да създава сигурност

Има думи, които носят доверие. Полковник, охранител, защитник. А има и думи, които ни карат да настръхнем. Насилие, заплаха, жертва...

На 27 юли 2026 г. съдебната история на Стефан Калчев приключва с окончателно решение. Съдът потвърждава присъдата му за системно домашно насилие над бившата му съпруга и за закана с убийство.

Това е съдебно установен факт. Но както в повечето човешки случаи в България, една присъда не отговаря на всички въпроси.

Кой е Стефан Калчев?

Калчев е бивш полковник и човек, свързан дълги години с охранителния бизнес във Велико Търново. Той е и свидетелят срещу Исторически парк. Именно затова случаят поставя въпрос, който излиза извън рамките на едно семейство.

„Авангард СОД“ е името на охранителната фирма. Но какво означава „сигурност“ и колко авангардно трябва да ни звучи, когато човек, свързан професионално с нея, е осъден за насилие в собствения си дом? 

По делото съдът е приел за доказано, че в периода от 1 до 10 май 2022 г. Калчев многократно е упражнявал насилие над тогавашната си съпруга и е отправил закана с убийство. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца.

Но тази история има още един важен пласт.

Домашното насилие рядко остава проблем само между двама души.

След повече от две години мълчание синът на Калчев публикува подробен личен разказ за случилото се в семейството.

Там той описва насилие над майка си, на което твърди, че е станал свидетел, както и последвалото ѝ настаняване в кризисен център. Той твърди също, че сам е бил въвлечен в конфликта, когато се е опитал да защити майка си. След съдебната защита на майка му конфликтът се е разширил не само към него, но и към сестра му. В описанията му са последвали заплахи, финансови спорове, сигнали до институции и съдебни производства.

А какво се случва с „Авангард СОД“? Кой го притежава и управлява днес? Има ли Калчев действителна връзка с дейността ѝ? И какви са законовите ограничения за човек с влязла в сила присъда от този характер?

Стефан Калчев е дългогодишно свързан с охранителната компания „Авангард СОД“.

В своя разказ синът му твърди, че именно той, негов съдружник и адвокат са създали дружеството, а по-късно Калчев е станал негов съдружник и впоследствие е поел контрола върху компанията. След поредица от събития, Калчев е изключен от дружеството, но синът му описва, че Калчев продължава публично да се представя като собственик на „Авангард СОД“. 

По данни от фирмената история се потвърждава, че Калчев е бил съдружник, но на 16 май 2023 г. собственикът и управителят са сменени. Към актуалните фирмени данни Калчев не фигурира като действащ собственик или управител на дружеството.

Но един факт и необичаен детайл вече стои отделно от семейните версии...

Съдът окончателно е признал Стефан Калчев за виновен за системно домашно насилие и закана с убийство. Съдът е приел за доказано и нарушение на заповедта за защита.

Само ден след издаването на заповед, забраняваща на Калчев да приближава съпругата си и дома ѝ на по-малко от 100 метра, той е отишъл до блока, качил се е до апартамента и е направил опит да отключи входната врата.

По това обвинение обаче той е оправдан, тъй като съдът приема деянието за малозначително - жената не е била в жилището, не е имало контакт между двамата и не са настъпили вреди.

Така делото оставя и един необичаен правен контраст:

нарушението на съдебната заповед е доказано, но не води до наказателна отговорност поради преценката на съда за ниската обществена опасност на конкретното действие.

Какво означава „сигурност“? Къде стои държавата, чиито институции са отговорни за защитата на човек живеещ в доказано насилие? Как обществото трябва да гледа на тази разлика между публичния образ и личното поведение? Сигурността не е само професия.

И може би именно това е най-трудното за разбиране ... понякога насилникът не изглежда като човек, от когото трябва да се страхуваш. Може да има униформа, чин, може да има обществен авторитет и дори да управлява фирма за сигурност.

Но сигурността не е титла. Тя е начинът, по който се отнасяш към човека.

И затова случаят „Стефан Калчев“ не трябва да приключи само с последната съдебна страница.

Защото справедливостта за жертвите на домашно насилие не е само присъдата. Тя е и обществото да не забравя какво стои зад нея.