67 години. Цял живот в калта. Цял живот с ботуши до магазина, до училището, до автобуса.

„Откакто се помня, винаги е било така в целия този квартал.“

Улицата пред детската градина „Минзухар“ в село Крушаре отново е потънала в кална вода, сякаш река Тунджа е решила да направи разходка през селото. Видеото, разпространено в социалните мрежи, не е архив от 2014 г., а запис от дни на малко дъжд и поредната авария на ВИК мрежата, през миналата седмица – още едно доказателство, че проблемът е хроничен, а решенията продължават да се отлагат.

Според жителите, от години ВиК–Сливен обещава изграждане на нова отводнителна мрежа. Вместо това хората на Крушаре получават наводнени улици, запушени канавки и необезопасено корито на Тунджа, което при всеки дъжд и авария носи риск за имуществото и безопасността им.

Законът е категоричен. Съгласно чл. 45–47 от Закона за водите, ВиК дружествата са длъжни да поддържат водоснабдителните и отводнителните системи и да предотвратява потопи. Нищо от това не е изпълнено.

Жителите на селото задават въпроси, които трудно могат да бъдат игнорирани:
Заслужаваме ли по-високи сметки за вода, когато работата не е свършена?
Как се оправдава бездействието, когато последствията се виждат буквално пред входа на детска градина?

Хиляди коментари отекват иронично и гневно:
„Лодки ли трябва да ползваме, за да стигнем до училище и работа?“
„Казвате, че цената на водата трябва да стане 8 лева, за да започне ремонт. А защо от години не е направено нищо?“

Докато институциите мълчат, калната вода продължава да се стича по улицата – не само като природно явление, а като символ на системно безхаберие.