Докато в България има населени места на воден режим, докато земеделци губят реколта от суша, а държавата говори за водна криза, в София отново се поставя темата за водите на Арда и Марица. И този път не става дума за слух.

В продължение на 60 години България е предоставяла на Гърция вода от река Арда – 186 млн. куб. м годишно по спогодба от 1964 г., свързана със следвоенни репарационни ангажименти.

В София на 4 юни 2026 г. гръцкият премиер Кириакос Мицотакис поиска дългосрочно стратегическо споразумение за трансграничните води, включително Арда и Марица. Мицотакис постави специален акцент върху необходимостта от устойчиво решение за водите между двете държави.

„Бих искал да подчертая нуждата да постигнем едно дългосрочно споразумение за трансграничните води. Независимо дали говорим за водите на Арда и Марица, трябва да разглеждаме този въпрос в дългосрочен план, за да можем да планираме съществените инвестиции, които трябва да направим“, заяви гръцкият министър-председател.

Казано по-просто - Гърция иска сигурност и предвидимост, за да може да планира бъдещето на своето земеделие и своите инвестиции.

А къде сме ние? За гръцките фермери - сигурност. За българските - суша, ограничения и несигурност?

А България какво планира? Планира ли собственото си земеделие? Планира ли водата за българските села? Планира ли сигурността на хората, които вече живеят с пресушени чешми, на режим?  https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/389516-zhitelite-na-aleksandrovo-na-raba-na-otselyavaneto-zaradi-bezvodie

Най-важният факт идва от самото МОСВ: България няма възможност да поема дългосрочни ангажименти за фиксирани количества вода към Гърция, защото климатичните промени, намаляващият речен отток и нуждите на населението правят подобни ангажименти опасни. МОСВ към Гърция: Няма как да се гарантират дългосрочно конкретни водни количества, националният интерес е приоритет - БГНЕС

Президентът Румен Радев говори за стокообмен от 6 милиарда евро между България и Гърция и за „ос на стабилност“ между двете държави. Но може ли икономическата статистика да компенсира пресъхналите чешми и жадуващите ниви?

Каква е цената, която ще платим за това „стратегическо партньорство“? Какви ще са цените за българина? Защо в Гърция водата е по-евтина, а България обсъжда нови дългосрочни ангажименти за своите водни ресурси? Защо интересите на гръцките инвеститори в земеделието изглеждат по-приоритетни от оцеляването на българското село?

Преди да се подписват договори за десетилетия напред, българското общество трябва да получи ясни отговори. Гарантирани ли са нуждите на българските граждани? Гарантирани ли са нуждите на българските фермери? Какви точно ангажименти се обсъждат? Какви количества вода са предмет на разговорите? Какво ще получи България в замяна? Има ли риск след години да се окажем зависими от решенията, които вземаме днес? Как ще бъдат защитени българските региони, които вече страдат от безводие?

Водата не е просто ресурс за продан. Водата е живот, земеделие и национална сигурност. И когато се обсъждат решения с последици за десетилетия напред, обществото има право на пълна прозрачност.

Защото въпросът не е само какво иска Гърция.

Въпросът е: Какво защитава България?

Не сме против партньорството с Гърция, но българският национален интерес и водната сигурност на страната трябва да бъдат поставени на първо място.