Анализ проследява финансиране на медии и НПО, политическа реклама и връзки между журналисти, активисти и политически фигури. Подобни твърдения Ивелин Михайлов отправя публично от години

Темата за влиянието на международното финансиране върху българските медии и неправителствения сектор отново влиза в обществения дебат.

Нов анализ, публикуван от „Свободния информационен канал“, проследява чрез публични регистри, финансови отчети и данни от Meta Ad Library финансирането на медии, неправителствени организации и политическата реклама в социалните мрежи.

Сред разглежданите организации са „Икономедиа“, Mediapool, Club Z, Асоциацията на европейските журналисти, Антикорупционният фонд и Factcheck.bg.

Авторите поставят въпроса дали става дума за отделни организации със сходни ценности и приоритети или за по-широка мрежа, в която се пресичат медии, НПО, активисти и политически фигури.

Политическата реклама в социалните мрежи

Отделна част от анализа е посветена на рекламата във Facebook и Instagram.

Според данните, цитирани от SIK, за периода от април 2019 г. до есента на 2024 г. политически субекти, свързани с ПП-ДБ и съставните формации, са изразходвали над 2 милиона евро за реклама в Meta. За сравнение в анализа са посочени около 563 хил. евро за ГЕРБ-СДС. https://sik.bg/2026/09/15/%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B8-%D0%B3%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B2%D0%B8-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5/?utm_source=chatgpt.com

Тези данни представляват сбор от различни рекламодатели – партии, кандидати, публични фигури и свързани инициативи. 

Теза, която Ивелин Михайлов повтаря от години  

Това не е първият път, когато подобна теза се появява в публичното пространство.

Ивелин Михайлов от години говори за връзка между грантовото финансиране, определени медии, неправителствени организации и политическо влияние. И на 14 септември 2026 г. пред БНР Михайлов отново заявява, че според него има „една и съща система“ и говори за медийно влияние и политически модел. https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/national/1204128-ivelin-mihaylov-nablyudavame-edna-i-sashta-sistema-na-ograbvane-na-horata-pros?utm_source=chatgpt.com

През юни 2026 г. в интервю за bTV той заявява, че според него медийната кампания срещу „Исторически парк“ е започнала от „Капитал“ и кръга около Иво Прокопиев. https://btvnovinite.bg/predavania/lice-v-lice/ivelin-mihajlov-ne-vlizame-v-dogovorki-predlagat-ni-finansirane-no-otkazvame.html?utm_source=chatgpt.com

Подобни твърдения Михайлов е отправял и по-рано, включително по отношение на финансирането на медии и НПО от американски фондации. В публични свои изяви той поставя въпроса дали тези средства не създават политическо и информационно влияние. https://svobodenglas.bg/News/Home/Details/4374?utm_source=chatgpt.com

През август 2026 г. „Величие“ публикува и официален сигнал, в който отправя обвинения срещу „Капитал“ и други лица. https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/national/1185798-pp-velichie-ofitsialen-signal-otnosno-prestapna-shema-za-ochernyane-institut?utm_source=chatgpt.com

Какво показват публичните данни?

Фондация „Америка за България“ например поддържа публичен регистър на финансираните проекти, в който са посочени получателите, периодите и размерът на средствата. https://us4bg.org/bg/our-projects/?project_area=8&project_id=2430&project_search=&project_year=all&utm_source=chatgpt.com

Спорният въпрос е какво означават тези финансови отношения.

Получаването на грант за журналистически или обществен проект прилича ли на редакционна зависимост? Каква е ролята на тези средства? По същия начин сходните политически позиции или професионалните контакти между журналисти, експерти и политици бихме ли приравнили като модел на централизирано управление? 

Има ли „машина“?

Публичните данни позволяват да се проследят пари, договори, собственост, проекти, реклами и професионални контакти.

Питаме се съществува ли единен център, който да управлява едновременно медии, НПО, активисти и политически партии?

В същото време самият факт, че различни организации получават финансиране от едни и същи донори, работят по сходни теми и в някои случаи имат професионални пресечни точки, е достатъчна причина тези отношения да бъдат проследявани и проверявани.

Именно това прави темата политически чувствителна.

Ивелин Михайлов говори за подобна система от години. Новият анализ поставя част от същите въпроси върху основата на публични финансови и корпоративни данни. Дали тези пресечни точки представляват естествена общност от организации със сходни ценности или по-координирана мрежа е въпрос, който изисква критично мислене и анализ от общетсвото.

Доказано е кой е получил пари и за какъв проект, но кой определя редакционната политика, кой координира отделните участници и дали съществува политическа команда, изводите оставяме на вас.

Източници: Материалът на SIK посочва като база за анализа Търговския регистър, публични финансови отчети, Meta Ad Library, данни за грантове на фондация „Америка за България“, европейски регистри и публични публикации, анализ на „Свободния информационен канал“, както и публични изказвания на Ивелин Михайлов.