Ниското ниво на река Дунав разкри рядка гледка, която се случва само при изключително маловодие - основите на моста на император Константин Велики край древния римски град Улпия Ескус, до днешното село Гиген.

Археолозите ги определят като част от един от най-впечатляващите инженерни проекти на Римската империя - Константиновия мост. С обща дължина от около 2434 метра, от които над 1100 метра преминавали над самата река, съоръжението се смята за най-дългия речен мост в античния свят.

Мостът официално е открит на 5 юли 328 година в присъствието на самия император Константин Велики. Конструкцията включвала масивни каменни стълбове и дървена надстройка, широка около 5,7 метра и издигната приблизително 10 метра над водата. Свързвал е Улпия Ескус на южния бряг на Дунав със Сукидава на северния, на територията на днешна Румъния.

Светът е бил по-голям тогава, защото хората са знаели да строят мостове, а не само стени между народи.

Сега Дунавът е паднал толкова ниско, че камъните са излезли наяве, като стари кости, като свидетели на една цивилизация, устояла почти 1700 години.

На 4 август екип на Регионалния исторически музей - Плевен е отишъл и ги е заснел. Без много шум, без „исторически момент“ - просто още едно доказателство, че историята понякога се разкрива сама.

Макар да е просъществувал само няколко десетилетия, вероятно до средата на IV век, когато бил разрушен при варварските нашествия, неговите каменни стълбове продължават да устояват на течението на Дунав. Под времето, под всичко, което си мислим, че е важно.

Понякога природата прави това, което ние не можем. Отваря прозорец. За момент. И ти показва, че преди нас е имало хора, които са вярвали, че могат да прехвърлят Дунава. И са го направили.

После реката си е взела своето. Но камъните са още там.

И ние, ако имаме късмет, понякога ги виждаме.