На 26 февруари 2026 г. кметът Стефан Радев обяви, че общината няма да обжалва съдебните решения, с които бяха отменени плановете за създаване на селищни образувания в местностите „Даулите“ и „Карандила“ – ключови зони в природния парк.

Решението идва след месеци на гражданско недоволство и съдебни процедури и се възприема като значим успех за местното гражданско общество.

Създаден през 1980 г., паркът обхваща над 11 000 хектара гори, скални образувания и ценни местообитания, част от европейската екологична мрежа Natura 2000. Районите „Карандила“ (72 ха) и „Даулите“ (9,5 ха) отдавна привличат интерес за туристическо развитие – включително идеи за въжени съоръжения и зимни спортове.

През ноември 2024 г. Общинският съвет в Сливен гласува те да бъдат обособени като „селищни образувания с местно значение“, което би позволило изваждането им от границите на защитената територия и потенциално застрояване. Решението предизвика протести, организирани от природозащитни организации и граждански инициативи.

През декември 2024 г. хиляди жители излязоха на протест, настоявайки за отмяна на решенията и за по-строга защита на парка. Според еколозите подобни намерения застрашават биоразнообразието и целостта на територията, която е дом на редки видове и играе важна роля за климатичния баланс.

През февруари 2026 г. Административният съд в Сливен отмени решенията, позовавайки се на процедурни нарушения и несъответствие със Закона за защитените територии. Кметът обясни отказа от обжалване с необходимостта от разумно управление на общинските ресурси и с очакванията за разработване на нов план за управление от Министерство на околната среда и водите – документ, който липсва от години.

Случаят има по-широко значение. В България природните паркове често се оказват под натиск от инвестиционни интереси, а подобни конфликти са познати и в други защитени територии като Национален парк Пирин и Национален парк Рила. В контекста на климатичните промени защитата на такива екосистеми е ключова – те съхраняват биоразнообразие и действат като естествени въглеродни поглътители.

За природозащитниците решението е важна, макар и временна победа. Без актуален план за управление рискът от нови конфликти остава. За местната власт това е сигнал, че общественото мнение може да повлияе на стратегически решения.

В крайна сметка казусът със „Сините камъни“ показва, че активното гражданско участие може да бъде решаващ фактор за опазването на природата. Дали този пример ще насърчи подобни инициативи и на други места – предстои да видим.