В България една малка парламентарна група демонстрира бърза адаптация към текущите политически обстоятелства, понякога с видими противоречия в позициите за изключително кратък период от време.

Партията МЕЧ („Морал, Единство, Чест“) промени позицията си по отношение на измененията в Изборния кодекс, касаещи броя на избирателните секции в държави извън ЕС, и ни подари пореден блестящ пример за политическа акробатика.

При първото четене в пленарна зала ПП „МЕЧ“ оказа подкрепа на вносителите от ПП „Възраждане“, като гласува „въздържал се“, заедно с гласовете „ЗА“ на ГЕРБ, БСП и ИТН. Така се ограничи броя на секциите за гласуване извън ЕС до символичните 20 — на практика сериозна пречка пред участието на стотици хиляди българи в чужбина.
Въздържането, както често се случва в българския парламент, не е неутралност; то е форма на пасивно съгласие, която позволява дадена мярка да премине към второ четене без реална съпротива.

На второ четене в парламентарната Правна комисия (3 февруари 2026 г.) посоката рязко се обърна. Депутатът от ПП „МЕЧ“ Христо Расташки остро критикува текста, определи промените като „просташки закони“, обвини вносителите в „противообществено поведение“ и предупреди, че ограничението ще отчужди българите в чужбина. Той заяви, че „вероятно ще има трибунал срещу вас и вашата комисийка“, и внесе предложение за изключване на Великобритания, САЩ, Канада и Северна Ирландия от лимита. Предложението беше отхвърлено.

По време на дебата проф. Юлияна Матеева от ПП „Величие“ попита Расташки:
„Г-н Расташки, с вашия подпис не беше ли внесен този проект на първо четене?“

Последваха още по-силни реплики. Видеото е класика и си струва да се изгледа: https://www.youtube.com/watch?v=2BWPPfWlG

Ho и феноменален афоризъм като завършек: 

Зевсе, ти се хвана за светкавицата и по всичко изглежда, че се оказвам прав.

Ограничението до 20 секции беше прието с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и „Възраждане“. Против гласуваха ПП–ДБ, ДПС – Ново начало, АПС, МЕЧ и „Величие“.

Българите в чужбина са над един милион потенциални избиратели, значителна част от които живеят в държави като САЩ и Великобритания — млади, образовани и често с ясно изразени антикорупционни нагласи. Дали МЕЧ осъзна, че да се откажеш от този вот означава да се самоубиеш електорално?

Случаят разкрива по-дълбоката нестабилност на българския политически пейзаж — среда, в която коалициите се разпадат бързо, а Изборният кодекс се променя почти всяка година, партиите рядко поддържат лукса на последователна идеология.

Ще успее ли МЕЧ да превърне тази „гъвкавост“ в трайна подкрепа, или тя ще остане поредният тактически ход в парламент, където доверието е дефицит, а гласът от чужбина — все по-скъпоценен.