България купи надежда. За 250 милиона. F-16 – уж символ на модерна армия и сигурност. И какво получихме? Мълчание. Буквално. Самолет, който не може да излети – заради изгоряла платка.

Но тук не говорим за техника. Говорим за доверие. За това, че най-бедната държава в Европейския съюз брои милиони, докато хората ѝ броят стотинки. За хляб. За лекарства. За живот.

Вместо национална гордост, получихме международен срам. Вместо криле – още един пирон в ковчега на доверието.

Къде е отговорността?

Къде са тези, които подписваха договорите с фанфари? Къде е онази отчетност, която демокрацията уж гарантира?

И най-важното – защо този самолет струва повече от достойнството на един цял народ?

Силата е в любовта, в разума, в добродетелта. В онова, което гради, а не разрушава.

А ние днес градим въздушни илюзии върху рухващи устои. Държавата ни не е бедна, защото няма ресурси – бедна е, защото няма морал. Защото смесваме национална сигурност с национален абсурд.

И когато пак ви кажат, че следващите седем самолета ще оправят всичко – попитайте:

Колко струва една лъжа, когато вече сме платили с истината?

Защитата на България няма да дойде с реактивен двигател. Тя ще дойде, когато народът се събуди, когато почне да пита, когато спре да се страхува да изисква. Когато политиката спре да е писта за его и стане път за служене.

До тогава… платките ще горят. А с тях – и надеждата.

Но духът на народа няма резервна част.

Той се лекува само с истина.