България се клати от 21 гласа
Падането на кабинетът „Желязков“ през декември 2025 и защо 21 бюлетини разместиха цялата карта.
България 2016–2026: как се държи властта и как пада кабинет
Първо вижте площада. Не лицата. Не телевизионните студиа. Площада.
На 10 декември 2025 Народното събрание свети като сцена. Отгоре тълпата изглежда като тъмна река между два златни бряга. Отдолу е друго... студ, знамена, гърла, които вече не искат този безумен политически фалш, а оставка. На 11 декември Росен Желязков подава оставката на правителството. На следващия ден парламентът я приема със 227 гласа „за“. Шестият вот на недоверие така и не стига до гласуване.
Тук започва историята. Не история за една партия, не и за един човек. Историята е за модел.
Реших да се огранича до десет. Някак по лесно се усвоява. Десет години системата се държи с постове, обръчи и ефирно време. Десет години в българската политика се разказва за две имена - Борисов и Пеевски - в едно изречение: мафията си има държава.
Разказът със сигурност не е удобен. Между 2016 и 2026 г. страната мина през президентска победа на Радев, три кабинета на ГЕРБ, протестите от 2020, осем парламентарни избора, санкции „Магнитски“, влизане в еврозоната и оставка на правителство под стохилядна тълпа. Накрая бивш президент взе абсолютно мнозинство - първо от 1997 г. - и седна на премиерския стол.
В тази статия няма ни една скрита команда, но има модел. Има доказани лостове, има също навика на столичния анализ да реже от картината онова, което не пасва на вкуса му. Затова тук влиза и „Величие“ - като рентген. Чрез историята на Величие можем да видим как работи системата.
София, 10 декември 2025. Народното събрание отгоре - и реката от хора до хоризонта. На следващия ден кабинетът пада.
Какво е системата, ако не е конспирация
Системата в България не е партия. Тя е съединение от три неща.
Първо, тя е порционна икономика от обществени поръчки, регулатори, еврофондове, лицензи и достъп до институции. Още от годините на прехода в политическия език съществува и формулата на Ахмед Доган за „обръчите от фирми“.
Второ, институционален щит от прокуратура, Висш съдебен съвет, служби. Закон може да се приеме под натиск от Брюксел или Вашингтон, но изпълнението зависи от кадрите. Затова битката винаги е за хората в кабинетите, не за текстовете в Държавен вестник.
Трето, темата на деня. Тук включвам телевизия, таблоиди, социални мрежи. Целта рядко е да се промият всички. Целта е да се определи за какво да се спори тази седмица и кой е врагът.
През юни 2021 САЩ санкционираха Делян Пеевски по Global Magnitsky. Представяте ли си? Официалният текст говори за влияние чрез подкупи, кадрови контрол върху институции и размяна на медийно прикритие срещу защита от разследвания. И да, това не е блог, това е акт на американското министерство на финансите.
Двамата мъже на снимката по-долу не са теория. Те се превръщат в символи на различни представи за властта - мишената на площада през декември. Борисов остава политическият носител на ГЕРБ и езика на „стабилността“, а Пеевски, независимо от конкретните институционални позиции, се превръща в другия образ, около който се концентрира подозрението за задкулисно влияние.
Бойко Борисов и Делян Пеевски. Държавата, сиреч народа, ги търпи с години. Площадът ги слага в едно изречение: „вън от властта“.
Какво оттук не следва: че всички са една клетка. Забележете, често са противници. Но точно това прави картината по-интересна. Моделът оцелява, защото противниците се блокират уж един друг, а обръчът остава.
Десет години в лица и жестове
2016. Радев печели президентството. Властта се разцепва: премиер от ГЕРБ, президент извън ГЕРБ. Ръкостискането под портретите е ритуал. Зад него десет години ще тече война с усмивка.
2017–2020. Борисов управлява. Отгоре се говори за стабилност. Отдолу се натрупва недоволство. През 2020 г. площадите излизат срещу усещането, че стабилността може да се е превърнала в липса на достатъчна политическа и институционална отчетност.
2021–2026. Осем парламентарни избора за пет години. Падат Петков, Денков, после Желязков. Кабинети се създават и падат. Парламентите се сменят. Партиите се прегрупират. А усещането за политическа нестабилност остава. Пеевски излиза от задкулисието и става партиен център.
1 януари 2026. Еврото влиза при курс 1,95583. Валутната промяна е институционално решение. Политическият страх около цените и доходите обаче е друг въпрос. Левът вече има историческа стойност.
Януари-май 2026. Радев напуска президентството. През април „Прогресивна България“ взима мнозинство - първо абсолютно от 1997. На 8 май е премиер.
Последователността е безспорна. Тълкуването, че „всичко е режисирано от едно място“ не е сигурно. Ако всичко беше режисирано от едно място, трудно бихме обяснили осем парламентарни избора, разпаднали се коалиции, сменящи се мнозинства и масови протести.
По-вероятно изглежда друго: не една ръка, а множество възли. Различни центрове се сблъскват, договарят, блокират и пренареждат.
До 2025 първият ключ често беше Борисов - партията и столът. Вторият, беше усещането, че вратата се отваря и без него. През 2026 Радев взе първия ключ. Дали е взел и втория, още се оглеждаме по назначенията и делата.
Как се държи желаното - и кога се пуска столът
Желаното за статуквото не е да заблуди всеки българин. То е по-скромно.... да няма независима прокуратура, да се пазят порциите, да се управлява гневът, не да се премахне.
И така, алгоритъмът се повтаря. Кадри преди закони, медийна сделка, после смяна на собственост на хартия. Коалиционен арбитраж. Селективно правосъдие. Външен щит, вътрешно неспазване. И чак когато улицата стане по-скъпа от сделката - отстъпление.
На 11 декември 2025 отстъплението има лице. Желязков излиза от кулоарите с поглед надолу. Не е свален с вот. Свален е, защото реката под прозорците вече не се пазари за данъци, а иска оставка.
Росен Желязков, 11 декември 2025. Оставката е подписана преди шестия вот. Залата после само заверява.
Ако целта е била вечен контрол, моделът се пропука през 2026. Ако целта е била да се забави върховенството на правото с десетилетие - това е постигнато и се измерва. България остана сред най-санкционираните български лица и организации в ЕС по Magnitsky, с високо усещане за корупция дори след куп антикорупционни органи.
Нощта, която свали кабинета
Площадът събори кабинета, а парламентът подпечата. Кой напълни площадите ли? Хората с усещането за превзетата държава. Тази река обаче не се ражда на 10 декември от нищото. Преди нея имаше месеци удари на терен, в залата, и война, война за това кой ще бъде записан като автор.
Още с влизането си „Величие“ искат вот на недоверие. Предлагат на „Възраждане“ да се подпишат. „Възраждане“ отказват да са втори. Имат условието: първо ние внасяме, тогава вие. „Величие“ приемат, заявявайки, че не им трябва името върху папката, нужен им е резултата. Името на вносителя се оказва част от политическата битка.
Затова първият вот в деловодството е на „Възраждане“ - март 2025 с подписите на „Величие“ и МЕЧ. Авторът на папката е сменен, сякаш по его. Авторът на удара е този, който е бил готов да бъде втори. ПП-ДБ не гласува.
После същата сделка се върти. През май Михайлов казва: няма вот, защото „Възраждане“ не подписват. Нарича ги опозиция на опозицията. Отвън изглежда като буря срещу властта. Отвътре обаче сякаш всички са срещу „Величие“. „Величие“ последователно превръщат самото сваляне на кабинета в политическа цел, докато при останалите опозиционни формации вотът често е и инструмент за налагане на собствената им тема.
Преди реката месеци наред „Величие“ бутат вотовете напред - дори когато върху хартията пише друго име. ПП-ДБ се качва на влак, който други са бутали. Това не отменя факта, че и техните вотове паднаха. Отменя мита, че те са държали темата жива от януари до декември.
Същата нощ, друг ъгъл: стъкленият покрив на подземния пасаж и морето от хора около него. Това не е „мобилизация на партия“. Това е град, който е излязъл от себе си.
Знаме от прозореца към площада. Лозунгът не е „да живее ПП-ДБ“. Лозунгът е оставка.
„Величие“ не въртят системата. Те са неин рентген
Партията се появява като локален феномено свързан с община Ветрино, Варненско, Ивелин Михайлов, проектът около Исторически парк. През юни 2024 влизат в парламента с около 4,5 процента и 13 места. Групата се разделя, като шестима напускат.
През октомври 2024 ЦИК ги оставя на 3,999 процента. Не им достигат около 21 бюлетини. Сезират Конституционния съд, а на 13 март 2025 КС единодушно установява, че са ощетени. Влизат с 10 депутати. Мнозинството на Желязков се свива до точно 121.
В България прагът от 4 процента е толкова остър, а броенето толкова оспорвано, че един автобус с гласове размества цялата карта на властта.
На 19 април 2026 „Величие“ взима 100 572 гласа - 3,10 процента. Броят гласове почти не мърда спрямо 2024, но се променя знаменателят: активността скача над 50 процента и Радев изсмуква антисистемния вот.
Ивелин Михайлов не изглежда като човек от софийския ефир. Затова го няма в повечето анализи. Сто хиляди гласа обаче не са цирк. Те са хора, които не вярват на ГЕРБ, не вярват на ПП-ДБ и вече не се побират във „Възраждане“.
Точно затова „Величие“ може да се разглежда не само като партия, а и като диагностичен инструмент. Рентген. Той не лекува системата, а показва къде боли.
Ивелин Михайлов, „Величие“. Партията не сваля кабинета с вот. Сваля илюзията, че 21 бюлетини не разместват държава.
Лева в джоба, страхът в главата
На 1 януари 2026 еврото става законно платежно средство. Монетата с Паисий остава спомен. Курсът е фиксиран, а сещането не е. Еврото не сваля кабинета, но кабинетът пада три седмици преди влизането - точно когато Борисов иска да изкара до първи януари. Времето също е оръжие.
Два лева с Паисий. Валутата си отива по график. Доверието не върви по график.
Как влияят - по класа и възраст
През 2025 под линията на бедност са 21,2 процента. В риск от бедност и изключване - 29. Работещи с висше са с 4,3 процента бедни. Без или с начално образование - 47,2.
Зависимостта също е власт. Кметове, помощи, работни места, страх от загуба на трансфер. При младите работи емоцията, при градската средна класа - моралният враг, при зависимите - страхът да не загубят малкото, което имат.
Младите почти не вярват на класически медии. Мобилизират ги обида и клипове. През април 2026 Радев взима около 39 процента при 18-24. При 60+ дълго държат ГЕРБ и БСП, докато страхът от „мафията“ надделее над страха от „хаоса“.
Най-евтиното въздействие при възрастни е повторението по телевизията. При млади - емоцията в петнадесет секунди. При бедни - зависимостта. При образованите градски хора - моралният враг с име.
Спасителят слиза от герба на плаката
През януари 2026 Радев напуска президентството. Лъвовете остават зад него. После лицето му излиза по стъклата по спирките: „Готови сме. Можем. Ще успеем.“ Номер 21.
Това е мигът, в който антисистемният вот спира да се цепи между „Възраждане“, ИТН, МЕЧ, „Величие“ и негласуване. Събира се в една листа. Площадът през декември е енергия. Плакатът през пролетта е превод на енергията в мандати.
Оставката като президент. Лъвовете още са зад гърба. Столът отпред вече не е церемониален.
Пролет 2026. Държавният глава е станал кандидат. Гневът е получил лице и номер в бюлетината.
Дали новият държател ще счупи механизма, или само ще смени обръча - към септември 2026 това вече е факт. Снимките свършват там, където свършват доказателствата.
Какво остава в окото
Ако трябва да се запомни десетилетието в четири кадъра, това са ръкостискането под портретите, двамата на масата с бутилки вода, реката от хора под Народното събрание и човекът с поглед надолу, който вече не е премиер.
„Величие“ остава поука към самия поглед. Не всичко се вижда от телевизионното студио. Понякога се вижда от 21 гласа, от една община във Варненско и от папка, която залата отхвърля, но календарът помни.
Честният край е същият като честния кадър... площадът е пълен, столът е празен. А може би най-странното съвпадение е друго - 21 гласа, 21-ви номер в бюлетината и един и същ номер, който се появява отново и отново в тази история; случайност, символ или просто цифра, която времето реши да подчертае.
Но ключът от институциите още не се знае в чий джоб е останал.
Коментари