Вашингтон обяви, че ще засили натиска срещу т.нар. „сенчест флот“ - мрежата от танкери, компании и посредници, които позволяват на Иран да продава петрол въпреки санкциите. Финансовият министър Скот Бесент заяви, че подробностите ще бъдат представени в понеделник. Целта, по думите на администрацията, е да бъде прекъснат един от последните стабилни източници на приходи за Техеран.

Това не е нова политика. От години САЩ се опитват да ограничат иранския петролен износ. „Сенчестият флот“ - стари кораби с неясна собственост, често с изключени транспондери и сменяеми знамена - се превърна в основен инструмент за заобикаляне на ограниченията. По-голямата част от този петрол стига до Китай. Въпреки санкциите, приходите продължават да текат.

Новият ход на администрацията на Тръмп се случва, когато военният натиск вече е изпробван. Сега акцентът се измества по-ясно към икономиката. Бесент говори за „най-тежките санкции в историята“. Тръмп заплашва не само Иран, но и всяка държава или компания, която продължава да му осигурява „спасителен пояс“.

Въпросът е дали това ще проработи. Санкциите срещу иранския петрол имат дълга история на частичен успех. Те намаляват приходите, но рядко ги спират напълно. Винаги се появяват нови посредници, нови знамена, нови схеми за прехвърляне на товари в открито море. Китай, основният купувач, досега е показвал ограничена готовност да се подчини на американския натиск.

За Вашингтон ходът има и вътрешнополитическо измерение. Високите цени на енергията и продължаващото напрежение в Близкия изток оказват натиск върху администрацията. Икономическият фронт изглежда по-евтин и по-контролируем от военния. Но той изисква дисциплина и международно сътрудничество - неща, които не винаги са налични.

В крайна сметка новият пакет от мерки е опит да се затвори една от последните вратички. Дали ще успее, зависи не толкова от остротата на езика в понеделник, колкото от готовността на останалия свят да плати цената на изолацията на Иран.