Днес, три години по-късно, реалността е съвсем различна – боксьорите не само че нямат нова база, но и тренировките им се провеждат в помещение с течащ покрив, без нормални условия и с абсурдната ситуация да плащат наем на… самата община!

Обещания, които остават в миналото

През 2021 г. Радев заяви, че боксовият клуб ще получи нова база. Времето минава, а залата така и не идва. Временното помещение, в което тренират, е в окаяно състояние – при дъжд водата капе върху боксовия ринг, а през зимата условията са повече от неприемливи.

Но най-големият парадокс? Вместо общината да подкрепи клуба, той трябва да плаща наем за залата, която реално не отговаря на никакви стандарти. Това не е помощ, това е грабеж!

Докога ще чакаме резултат?

Боксовият клуб на Сливен има традиции, има състезатели, които постигат успехи, но няма нормални условия за подготовка. Разговори с кмета Радев се водят, но какво от това, ако няма реални действия?

Вместо да помагат на младите спортисти, отговорните институции сякаш правят всичко възможно да затруднят развитието им. Докога? Ще се сетят ли управниците, че спортът не е просто хоби, а възпитава дисциплина, морал и дух?

Сливен – град на шампиони или град на забравени обещания?

Сливен може да бъде известен не само с историята си, но и с бъдещите си шампиони. Но за това е нужна реална подкрепа, а не само думи. Ако общината не може да осигури нормални условия за тези, които прославят града, какво послание изпраща към младите?

Боксьорите на Сливен се борят не само на ринга, но и за правото си да тренират. Въпросът е – ще получат ли подкрепа, или ще останат под течащия покрив, докато местната власт продължава да дава празни обещания?

Повече подробности може да видите в репортажа на БНТ - ТУК.