Възниква закономерен въпрос: доколко това решение нарушава съществуващото екологично законодателство? И може ли да бъде атакувано чрез българските и международните съдебни институции?

⸻

Националното законодателство и неговото заобикаляне

Закон за защитените територии (ЗЗТ)

Природен парк „Сините камъни“ е защитена територия по силата на Закона за защитените територии. Член 21 от този закон е категоричен:

„В природните паркове се забранява всякакво строителство, освен в изключителни случаи, предвидени в устройствения план.“

Ключовият въпрос тук е: съществува ли устройствен план, който предвижда „селищните образования“? Ако такъв няма или ако е приет в нарушение на ЗЗТ, то решението на Общинския съвет е в пряк разрез със закона.

Закон за опазване на околната среда (ЗООС)

Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) е задължителна за проекти, които могат да окажат значително въздействие върху защитени зони. Член 81, ал. 1 от ЗООС ясно определя този ангажимент.

Ако ОВОС не е извършена или е направена формално, решението може да бъде атакувано в съда. Липсата на адекватна екологична оценка е не просто административно нарушение – тя е ясен сигнал за приоритетите на местната власт.

⸻

Нарушение на европейското законодателство

„Сините камъни“ попадат в мрежата Натура 2000, което означава, че България има международен ангажимент да защитава тази територия съгласно:

 • Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) – забранява действия, които могат да увредят естествените хабитати.

 • Директивата за птиците (79/409/ЕИО) – защитава местообитанията на дивите птици в ЕС.

Ако решението на Общинския съвет може да доведе до бъдещо строителство, то е в пряк разрез с тези директиви. България вече е била санкционирана от Европейската комисия за неспазване на ангажиментите си по Натура 2000 – този случай може да се окаже следващият.

Може ли Европейската комисия да бъде сезирана?

Ако решението остане в сила и доведе до конкретни инвестиционни намерения, може да бъде подадена жалба до Европейската комисия. Тя има правомощия да наложи санкции и дори да отнесе случая до Съда на Европейския съюз.

⸻

Пътят към бетона е постлан с юридически трикове

Решението на Общинския съвет може да изглежда формално, но то отваря врата за бъдещо застрояване в сърцето на природния парк. Употребата на термина „селищно образование“ не е случайна – той е удобен инструмент за заобикаляне на законите за защитените територии.

Ключовият момент е, че решението на Общинския съвет не се опира на сериозни екологични проучвания. Липсват аргументи защо точно тези зони трябва да бъдат признати за „селищни образования“. Няма оценка на въздействието върху природата. Вместо това, всичко се случва с една „теренна проверка“, извършена не сред дърветата и скалите на парка, а в… частна сграда в града.

⸻

Битката не е приключила – тя тепърва започва

Истината е светлина, която никой не може да угаси.

Днес истината е, че „Сините камъни“ са в опасност. Истината е, че решенията, взети на местно ниво, могат да имат дългосрочни последици за цялото общество. Истината е, че мълчанието само ще улесни онези, които искат да превърнат защитената територия в строителна площадка.

Това не е само местен въпрос. Това е тест за цялото ни общество – ще позволим ли още една защитена територия да бъде жертвана на алчността?

Какво можем да направим?

 • Сезиране на съда – както на национално, така и на международно ниво.

 • Медиен натиск – обществената реакция може да спре този процес.

 • Пряк граждански контрол – екологичните организации и местните жители трябва да следят внимателно всеки следващ ход.