Вчера, на 28 октомври, Народното събрание отхвърли на второ четене три законопроекта за промени в Закона за лечебните заведения, които целяха да въведат минимални заплати за лекари без специалност, фармацевти и здравни специалисти.

Това – след като същите текстове бяха приети на първо четене през юли. Решението предизвика вълна от критики от опозицията и протестиращите лекари, които го видяха като предателство към техните искания.

„Няма да има законови минимални заплати – ще ги уредим през бюджета за 2026.“

С тези думи управляващите сложиха точка на надеждата за реална реформа в заплащането на медиците.

Парадоксът

Законодателите предлагат противоконституционни решения, а после – в неочакван обрат – отхвърлят собствените си предложения, прехвърляйки темата към бюджетните закони за 2026 г.
Без ясни гаранции. Без конкретни срокове. Без сигурност.

Резултатът е още една отложена реформа. Средната заплата за млад лекар без специалност ще остане под две хиляди лева – без законова защита, без стимул, без перспектива.

И докато политиците местят проблема от закон в бюджет, „мозъчният дренаж“ продължава. Само през 2025 година над 900 млади лекари са напуснали България.

Разделена система

Така здравната система се разцепва на две.

От едната страна – частните болници, модерни и скъпи, които могат да си позволят най-добрите специалисти.
От другата – държавните, бедни и изтощени, които оцеляват ден за ден.

А между тях сме ние – пациентите.
Чакаме с часове, плащаме все повече и се надяваме, че ще има кой да ни прегледа.

Истината е проста

Когато няма закон, който да пази лекарите,
няма и държава, която да пази хората.