На 27 септември 2025 г. до имейлите на българската партия „Величие“ е изпратено заплашително съобщение, адресирано до Ивелин Михайлов – народен представител, лидер на партията и известен активист. Според публикации в социалните мрежи, подателят е Радослав Баросов, бивш полицейски служител с история на дисциплинарни нарушения и граждански оплаквания. 

Михайлов, който влезе в 51-вото Народно събрание през март 2025 г. след решение на Конституционния съд, е известен с антикорупционните си кампании и проекта „Исторически парк“. Статусът му на депутат издига заплахата до ниво на потенциално престъпление срещу длъжностно лице (чл. 212 от Наказателния кодекс), което изисква незабавна реакция от Министерството на вътрешните работи (МВР). Според публични източници, предишни съдебни решения за връщане на иззети вещи на Михайлов  – не са изпълнени, което допълнително увеличава рисковете за него.

Контекстът разкрива по-дълбок проблем - България, най-бедната страна в ЕС, се бори с хронично недоверие към институциите. Според индекса на Transparency International за 2024 г., страната е на 76-о място от 180 по възприемане на корупцията. Случаи като този – заплаха срещу депутат, който публично критикува властта – подчертават слабостите в правоприлагането. „Когато държавата не защитава активните си граждани, тя рискува да загуби доверието им“, коментира правен експерт пред Красив Сливен.

МВР и съдебната система са призовани да разследват инцидента бързо и прозрачно, в съответствие с чл. 212 от НК. Препоръчва се гражданите и медиите да сигнализират подобни случаи до компетентните органи. Случаят също така повдига въпроси за потенциални връзки между лица с досегашна служба в системата и политически кръгове, които трябва да бъдат проверени от независими органи.

Случаят с Михайлов не е изолиран. Той отразява предизвикателствата пред държави, където демократичните механизми все още се борят с наследството на корупция и институционална апатия. Докато България се стреми към пълна интеграция в Шенген и еврозоната, защитата на нейните обществени фигури – особено избрани представители – е тест за ангажимента към правовата държава.

Този текст се основава на публична информация от социални мрежи и медийни репортажи  (Свободен глас). Той не представлява юридическа консултация.