На 10 февруари 2023 г. Великобритания предприе нова стъпка в глобалната борба срещу корупцията, като санкционира българския бизнесмен и политик Делян Пеевски. Решението на Министерството на външните работи, Общността на нациите и развитието (FCDO) поставя Пеевски и свързаните с него компании под строг финансов и пътен контрол.

Това не е просто продължение на американските санкции по закона „Магнитски“ от 2021 г. То е сигнал, че Лондон – дори извън Европейския съюз – остава ключов играч в налагането на стандарти за отчетност в Източна Европа.

Какво включват санкциите

FCDO обяви, че Пеевски е санкциониран заради „злоупотреба с обществени средства и участие в корупционни схеми, които подкопават върховенството на закона“.

Мерките са строги:

• замразяване на активите му на територията на Великобритания;
• забрана за влизане в страната;
• забрана за британски граждани и компании да правят бизнес с него.

Санкциите обхващат и ключови дружества, като INTRUST PLC EAD и REAL ESTATES INT LTD EOOD, идентифицирани като част от мрежа за укриване на средства и улесняване на корупционни дейности.

Международният контекст

Случаят не може да бъде разглеждан изолирано. През 2021 г. Съединените щати с най-мащабната акция срещу български олигарси и политици, включиха Пеевски в списъка „Магнитски“, наред с Васил Божков и Илко Желязков. Обвиненията - подкупи за влияние върху държавни институции, контрол върху медийната среда, отклоняване на обществени ресурси.

Сега Великобритания, макар вече извън ЕС, действа в синхрон с Вашингтон и Брюксел. Това е част от по-широка стратегия - корупцията в страни като България се разглежда не само като вътрешен проблем, а като заплаха за стабилността на съюзите, към които страната принадлежи – ЕС и НАТО.

Разликите със санкциите на САЩ

Докато американските мерки са по-глобални поради ролята на долара във финансовата система, британските санкции са по-фокусирани и прецизни. Лондон се концентрира върху европейския контекст и конкретни фирми, за да удари мрежата на Пеевски в най-съществените ѝ възли.

По този начин FCDO показва, че санкциите не са символичен акт, а целенасочен инструмент за оказване на натиск.

Реакции в България

В България решението на FCDO предизвика смесени реакции. Антикорупционни организации приветстваха мерките като стъпка към отчетност, докато някои политически кръгове ги разглеждат като намеса във вътрешните работи на страната.

За Лондон, Вашингтон и Брюксел това е битка за стабилността на демократичните институции в региона. Санкциите обявени за активни (на 10 февруари 2023 г. от Джеймс Клевърли), а Пеевски остана депутат,  въпреки US санкциите от 2021 г. (по Магнитски). Влиянието му продължава да расте и медийно оповестява, че всичко, което прави е за хората и "моята държава" с главно "Д". 

За България, до сега (септември 2025 г.) – това е тест: ще остане ли борбата с корупцията само „внесена отвън“, или обществото ще намери сили да изиска промяна отвътре? Нищо не се е променило кардинално – Пеевски все още е в парламента, Божков на свобода, Желязков - в тишина. ЕС обсъжда мерки, а българското гражданско общество - протести. 

Нека не се боим от тъмнината на корупцията. Тя е силна само там, където светлината липсва. България ще бъде свободна, когато всеки българин постави Истината и Добродетелта по-високо от страха и личната изгода. Борбата е дълга, но до последния дъх ние сме длъжни да останем верни на народа си и на Божията правда.