Сливен, България – 17 септември 2025 г.

В ромския квартал „Надежда“ в Сливен, дом на над 12 000 души в крайна бедност, общината започна премахването на пет незаконни павилиона. Официално – заради липса на разрешения и инфраструктурни проблеми. Но дали това е стъпка към ромската интеграция, или ход за усвояване на ЕС средства?

Фактите

Павилионите, поставени без договори, са част от дългогодишни проблеми в „Надежда“ – незаконни постройки, сметища, загуби на вода и ток. На 17 септември полиция и жандармерия подпомагат премахването след изтекли срокове за доброволно освобождаване. Подобни акции има в Стара Загора („Лозенец“, август 2025) и София.

ЕС средства като мотив

България ще разполага с над 700 млн. евро по линия на Европейския социален фонд плюс (ESF+) за периода 2021–2030 г., насочени към социално включване на уязвими групи, включително ромите. Националната стратегия за равенство и приобщаване на ромите (2021–2030) изисква от общините да демонстрират „ред“ – включително премахване на незаконни обекти – за да получат грантове за инфраструктура, образование и социални услуги. В Сливен това се вижда в Плана за действие за равенство 2024–2027, който е неразделна част от националната стратегия и цели урбанизация в квартали като „Надежда“. Според Амалипе, едва 30–40% от фондовете се използват ефективно; останалото е „формално усвояване“.

Финансиране за Сливен

С изпълнение на изискванията, общината е с общ бюджет на проекта: 904704.82лв. Регистър проекти Сливен).

Гласът на ромите

„Махат павилионите за отчет пред ЕС, но къде са новите домове?“ – жител от „Надежда“ сподели: „От години обещаваха интеграция, а сега ни гонят без алтернатива.“

Заключение

В крайна сметка, действията в Сливен изглеждат целенасочени за усвояване на ЕС средства – модел, видян в цяла Източна Европа, където ромите са пешки в играта за фондове. Без прозрачност и реално участие, тези проекти рискуват да задълбочат неравенството, вместо да го решат. Докато багерите минават през квартала, в Брюксел ще четат отчети за „усвоени“ средства. Но в „Надежда“ остава въпросът: ще има ли реална промяна, или хората отново ще са само статистика в поредния доклад?