Откакто Румен Радев и „Прогресивна България“ спечелиха абсолютно мнозинство през април 2026 г., обществото очаква реална съдебна реформа. Но два месеца по-късно, първата пукнатина в черупката на стария модел, ключовият инструмент за промяна – изборът на нов Висш съдебен съвет (ВСС) – все още не е направен.

Променяме ли влиянието на старите олигархични кръгове? Не беше ли приоритет разграждане на модела “Борисов–Пеевски”? Защо ВСС е толкова важен? 

Висшият съдебен съвет избира и контролира прокурорите и съдиите в цялата страна. Той определя кой ще разследва корупцията, кой ще гледа делата и кой ще назначава ключовите фигури в съдебната система.
Докато ВСС стои под влияние на стария модел, прокуратурата и съдът ще продължават да работят по старому. Затова първата и най-важна стъпка е именно изборът на нов ВСС.
За да се случи това, са нужни 160 гласа в парламента (две трети мнозинство) и „широк консенсус“. Радев има 131 мандата. Останалите 29 са в ръцете на ПП-ДБ и другите партии, които единодушно прокламираха, че и те се борят за същото.

Тук обаче започват въпросите

Много наблюдатели твърдят, че забавянето не е заради „сложна процедура“, а заради задкулисни преговори. Според тези твърдения ПП-ДБ и други формации не дават гласовете си „безплатно“ - искат отстъпки от бюджета, средства по Плана за възстановяване, печелене на време чрез Баба Алино или други политически облаги. Докато преговорите текат, реформата все още не може да пробие черупката.

Проблемът е не само в преговорите, а в липсата на прозрачност.

Ако наистина става въпрос за политически сделки, защо това не се случва публично? Нека видим кой за какво се бори. Защо няма открити заявки, ясни искания и публични позиции на партиите? Къде са медиите, защо не питат? А суверена, защо мълчи? Не направи ли избора да свали това управление? Вместо това виждаме мълчание и протакване, докато Делян Пеевски остава депутат с имунитет, а старите зависимости в съдебната система продължават да действат.

Ако Радев наистина иска да разбие модела, той има възможност да поиска публичност. Да каже ясно: „Това са условията, това са позициите на партиите“. Вместо това продължава да повтаря, че „всичко е сложно“.

Без нов ВСС - няма нов главен прокурор. Без нов главен прокурор - няма сериозни разследвания. Без разследвания - няма сваляне на имунитети и реални дела.

Това не е „сложна бюрокрация“. Това не е ли механизмът на системата, която умишлено е натрапвана като трудна за промяна?

Досега от новото управление няма ясна стъпка в тази посока - нито кандидати, нито график, нито публични преговори. Това кара все повече хора и привърженици, и критици на Радев - да се питат... ако мнозинството е толкова голямо, защо първата и най-важна стъпка все още не е направена?

Ако преговорите наистина текат зад затворените врати за пари, кметове и постове, обществото има право да знае какви са условията и кой каква цена поставя. Защото каква е съдебната реформа, ако не може да бъде изградена върху прозрачност? И ако старият модел е критикуван именно заради това, то въпросът днес е същият.

Ще видим ли различен стил на управление - или вече е започнало да възпроизвежда стария стил на управление, само че с нови лица?

Ако вярвате, че съдебната реформа заслужава прозрачност, а въпросите към властта не бива да остават без отговор - подкрепете „Красив Сливен“ и независимата журналистика ТУК.

❤️ Благодарим ви, че ни помагате да търсим истината отвъд удобното мълчание.