Днес е ден за смирение. На 13 февруари 2018 г. си отиде Добре Димитров Добрев – човекът, когото светът познаваше като Дядо Добри, а небето прие като своя най-чист пратеник. Той не притежаваше нищо, а даде на България всичко. Неговата история не е просто биография, тя е модерно житие, което трябва да се преподава в учебниците по човечност.

🙏 От гвардеец на Царя до войн на Бога

Роден в зората на Първата световна война (20 юли 1914 г.) в китното село Байлово, Добри израства в пепелта на историята. Баща му загива на фронта, оставяйки момчето да опознае труда и лишението още преди да проходи.

Малцина знаят, че в младостта си той е бил висок и строен мъж, част от елитната гвардия на цар Борис III. Но блясъкът на двореца не заслепява душата му. През 1944 г., по време на адските бомбардировки над София, един снаряд избухва до него. Снарядът отнема слуха му, но отваря сетивата му за една друга, по-тиха и по-важна истина.

🙏 Великият отказ: Когато духът победи материята

След края на Втората световна война Дядо Добри създава семейство, има четири деца, но сърцето му вече е другаде. В края на 90-те години той прави нещо, което съвременният ум трудно побира:

• Дарява всичките си имоти на Църквата.
• Напуска семейния уют, за да заживее в малка, неотоплена пристройка към църквата в Байлово.
• Облича ръчно шити дрехи и става доброволен бедняк.

Той не просеше за себе си. Той стоеше пред „Св. Александър Невски“ със своята пластмасова чашка, превръщайки се в най-големия частен дарител на българските храмове.

🙏 Цифрите на едно огромно сърце

Зад смирения поклон на стареца стояха хиляди левове, събрани стотинка по стотинка от милостиня:

• 35 700 лева – най-голямото индивидуално дарение за катедралата „Св. Александър Невски“. С тези пари беше реставриран олтарът и купени нови килими.
• 10 000 лева – за ремонта на манастира в Елешница.
• Над 15 000 лева – за възстановяването на храма в родното му Байлово.
• Безбройни дарения за домове за сираци и социални кухни, чиито сметки той плащаше анонимно.

Общата сума на неговите дарения надхвърля 80 000 лева – сума, която той никога не е докоснал за лични нужди. Той живееше със 160 лв. пенсия, а спеше на земята, дори когато беше над 100-годишен.

🙏 Наследството: „Тихият ангел“

Дядо Добри не беше просто старец, той беше феномен. Образът му днес грее от фасадите на сградите в София, а документалният филм за него – „Тихият ангел“ гладай ТУК – обиколи световните екрани, за да покаже на света, че в България още живеят светци.

Той почина на 103 години, чист и неопетнен. Погребан е в двора на църквата в Байлово – точно там, където прекара последните си десетилетия в молитва.

😌 „Доброто е правият път. Всичко друго е лъжа. Не трябва да се краде, не трябва да се лъже, не трябва да се прави лошо. Трябва да се обичаме един друг!“ — Това бяха думите, които той повтаряше на всеки, който пуснеше монета в чашката му.

Днес, 8 години след неговата кончина, Дядо Добри не е в София, нито в Байлово. Той е в съвестта на всеки един от нас. Той ни доказа, че героизмът не е в силата на мускулите, а в силата на смирението.

🙏 Поклон пред паметта на Светеца от Байлово!

Ако усещаш "Красив Сливен" като свое място - можеш да го подкрепиш ТУК

Благодарим Ви!