Знаете ли кога изкуството спря да бъде красиво и започна да бъде опасно?

Преди няколко века художникът е бил занаятчия. Човек с четка и поръчка. Църквата иска светци - той рисува светци. Графът иска портрет - рисува портрет. Цената се е смятала просто,  колко фигури, колко скъп пигмент, колко голямо е платното. Нищо сложно, а и нищо мистично.

После светът се променя. Появяват се салоните, музеите, аукционите. Джеймс Кристи - шотландецът, който през 1766 г. основава в Лондон аукционната къща Christie’s - разбира нещо важно, че богатите не купуват просто картина. Купуват усещането, че са част от елита. А в Париж академиците решават кой е гений и кой е нищожество. Художникът вече не работи само за клиента. Той работи за системата.

Купуват усещането, че са част от елита. А в Париж академиците решават кой е гений и кой е нищожество. Художникът вече не работи само за клиента. Той работи за системата.

Идва XX век и Марсел Дюшан слага писоар в галерия. Казва: „Това е изкуство, защото аз го казвам“. Красотата вече не е задължителна. Важна е концепцията. Изкуството става език, който разбират само шепа хора. Останалите просто кимат и се правят, че разбират.

А после се появява ЦРУ

В разгара на Студената война американските спецслужби решават, че абстрактният експресионизъм може да бъде оръжие. Срещу скованите картини на съветския соцреализъм те противопоставят „свободата“ на Полок, Ротко и де Кунинг – хората, които разливат и разпръскват боя. Според разсекретени документи и изследвания (най-подробно в книгата на Frances Stonor Saunders) ЦРУ тайно финансира разпространението на техните творби в Европа. Плащат транспорт, застраховки, зали – чрез подставени фондации. Самите художници не знаят.

И така локална нюйоркска мацаница се превръща в световен стандарт за „високо изкуство“.

А кой стои зад музея, който легитимира всичко това?

Три жени. Ебби Рокфелер , Лили Блис и Мери Съливан. През 1929 г. те основават Музея за модерно изкуство в Ню Йорк – MoMA. Ебби е съпруга на Джон Рокфелер-младши. Мъжът ѝ първоначално мрази модерното изкуство и отказва пари. Тя си вади собствените и заедно с другите две дами наемат шест зали в обикновена сграда и създават първия музей, посветен изцяло на съвременното изкуство. По-късно Рокфелер „омеква“ и дарява земята, на която MoMA стои и до днес. Същият музей, който после работи рамо до рамо с ЦРУ.

Днес кръгът е затворен

Музеите казват кое е важно. Дилърите и аукционните къщи вдигат цените. Милиардерите купуват. Не защото им харесва, а защото една картина за 100 милиона долара е входният билет в най-затворения клуб на планетата. Трофей. Инвестиция. Доказателство, че си вътре.

И така една „мацаница“, която преди 70 години почти никой не е разбирал, днес струва колкото малък остров. Не защото е по-красива от Рембранд. А защото някой е решил, че трябва да струва толкова.

И всички ние се правим, че разбираме.

Ако вярвате, че зад красивите картини често се крият интереси, пари и власт, подкрепете „Красив Сливен“ и независимата журналистика ТУК.

Благодарим ви, че заедно търсим истината зад блясъка. ❤️