Докато светът става все по-глобален, една малка балканска нация изгражда невидима, но мощна империя от знание. Една ръка, която треперейки шие знаме в тъмната стаичка, една монета, в малката детска длан и едно напомняне, че някога твоите предци са имали своя държава. 

От малка искра до глобална мрежа

През 2007 година в Пловдив се събират няколко души. Не са богати, не са известни. Просто българи, които виждат как децата им в чужбина бавно, но сигурно започват да забравят откъде произлизат. И решават, че няма да позволят това. Така се ражда Асоциацията на българските училища в чужбина - АБУЧ.

От малка искра в Пловдив пламъкът се разраства. От шепа училища, създадени с любов, пот и доброволен труд, днес АБУЧ обединява над 400 училища в 43 страни. Близо 40 000 деца - пръснати по целия свят - всяка събота и неделя влизат в малки класни стаи и чуват родната реч. Слушат за Левски, за Шипка, за тракийските царе. И за миг, само за миг, България става все по близо в сърцето.

Една от тези, които носят този пламък с достойнство, е Зорница Гоган. Председател на АБУЧ и Директор на Българското неделно училище „Райна Княгиня“ в Дъблин и Корк. Училището носи името на една млада жена, чиято съдба е символ на нечовешка смелост. През 1876 година, едва двадесетгодишна, ушива знамето на Панагюрското въстание. С треперещи пръсти, с насълзени очи, Райна извезва „Свобода или смърт“. Знаме, което става символ на цял един народ. Тя го предава на Бенковски с вяра, че свободата си струва всяка цена.

Но зад легендата стои и жестока цена. След погрома на въстанието тя е заловена и подложена на брутално малтретиране, системни изтезания и унижения в Пловдивския затвор, където е оставена на хляб и вода повече от месец. Въпреки страданието, духът ѝ остава непречупен. По-късно в Москва тя става първата жена, написала автобиография за Априлското въстание, и първата дипломирана акушерка в България, посветила живота си на най-уязвимите.

Днес Зорница Гоган и нейните колеги продължават тази мисия - предават същата вяра и несломим дух на децата ни в чужбина.

Живата история в „Исторически парк“

А тази година се случи нещо особено красиво. АБУЧ и „Исторически парк“ край село Неофит Рилски подписаха рамково споразумение за сътрудничество.

„Исторически парк“ е място, което те кара да замълчиш. На над 500 декара земя са събрани десет хиляди години история, пресъздадени в зони, които се превръщат в „класни стаи чрез преживяване“. Тук децата със сигурност не четат историята, те я преживяват. Влизат в неолитни къщи от глина, стрелят с лък и секат монети по древна технология. А когато когато едно българско дете живеещо в Дъблин или Корк само̀ изсече своята монета, стисне я в малката си длан, в него се събужда нещо дълбоко ...чувство на принадлежност. Гордост. Корен.

Това сътрудничество, подкрепено от националната програма „Неразказаните истории на българите“, е мост между класните стаи в чужбина и живата българска земя. Програмата стимулира учениците да бъдат изследователи, да търсят малко известни факти за своите предци и да пазят родовата си идентичност. 

Това споразумение е обещание. Обещание, че децата ни няма да растат като чужденци в собствената си история. Че ще има мост между класните стаи в чужбина и живата българска земя. Че Райна Княгиня не е просто име от учебника, а живата искра, която продължава да гори.

Училището в Ирландия следва визията, че „България е навсякъде, където сме ние и децата ни“

Любов към Родината не се ражда от думи, тя се ражда, когато детето ти почувства българската земя под краката си, когато чуе родната реч в далечна страна и когато в сърцето му остане споменът за една монета, която сам е изсякъл.

Ние, българите, имаме толкова много причини да се гордеем. Имаме Райна Княгиня. Имаме АБУЧ. Имаме „Исторически парк“. Имаме хора, които не се предават.

И докато има такива хора ...има надежда. Има бъдеще. Има България. 

Така се раждат истинските връзки - когато не се страхуваме да чувстваме дълбоко и да помним заедно.

Ако вярвате, че корените ни трябва да достигат до всяко българско дете по света, подкрепете „Красив Сливен“ и независимата журналистика ТУК.

Благодарим ви, че заедно пазим памет и любов. ❤️

С обич, Емилия Димитрова