В една от най-мрачните епохи на човешката история, когато сянката на войната и геноцида поглъщаше Европа, Българският народ се изправи и отказа да се подчини на злото.

По време на Втората световна война, когато милиони невинни евреи бяха депортирани към лагерите на смъртта, България извърши нещо уникално – спаси цялото си еврейско население.

Истински подвиг на човечността

Това не беше просто политическо решение, а подвиг на смелост и човечност, движен от силата на обикновените хора.
Докато много европейски държави се съобразяваха с нацистките планове, българи от всички прослойки – политици, духовници, интелектуалци и обикновени граждани – се обединиха в общ фронт срещу депортацията.

Ключова роля изигра Димитър Пешев, заместник-председател на Народното събрание, който рискува живота и кариерата си, за да подпише протестно писмо.
До него застанаха духовниците на Българската православна църква, водени от Митрополит Кирил и Митрополит Стефан.
С думи и дела те заявиха:

По-скоро ще застанем на релсите пред влаковете, отколкото да допуснем депортирането на своите съграждани.

Гласът на народа

Техният героичен акт бе подкрепен от хиляди обикновени българи, които приютиха и скриха свои еврейски съседи и приятели. Те доказаха, че състраданието и солидарността са по-силни от омразата и фанатизма.

История, която вдъхновява света

В този момент на изпитание България не изпрати нито един свой евреин в лагерите на смъртта. Тя застана като непоколебим бастион на морала и доказа, че дори в най-мрачните времена, човечността може да победи.

Този уникален акт на съпротива остава едно от най-ярките и благородни постижения в българската история.