В Медвен, където къщата-музей на Захарий Стоянов стои като скромен паметник на една от най-драматичните епохи в българската история, през септември ще бъдат връчени наградите от Осмия национален ученически конкурс за есе „Захарий Стоянов – летописецът на националната революция“.

Първото място спечели Стефан Видев, единайсетокласник от Природо-математическата гимназия „Добри Чинтулов“ в Сливен. Второто място си поделят негов съученик, Константин Дънеков, и деветокласничката Мелек Шахин Балканлъ от Котел. И тримата млади хора са се потопили в делото на великия летописец на Априлското въстание и Руско-турската война. Успехът им е чист повод за гордост и доказателство, че сред залязващите нива на грамотност все още има млади умове, способни на дълбок исторически размисъл.

Зад този успех обаче стои и един ментор. Научен ръководител на двамата сливенски победители е Веселина Тонева - доказан и опитен учител по български език и литература, чийто безспорен професионализъм успява да вдъхнови учениците да мислят за високи национални идеали.

Същата Веселина Тонева обаче носи и друго качество. Като общински съветник от ГЕРБ в Сливен, през 2025 година, когато имаше предложение Общинският съвет да прекрати договора за хазартна реклама по улиците на града, включително тази на големи оператори като ЕФБЕТ, Тонева заедно с мнозинството гласува против предложението. Рекламата остана.

Тук критиците на подобен парадокс бързо биха възразили. Защо политическото решение на един учител трябва да засенчва триумфа на неговите ученици? Отговорът е, че то не го засенчва, то го поставя в контекст. Въпросът не е за госпожа Тонева като педагог, а за света, който същите тези възрастни подреждат за децата извън класната стая.

Тук се крие един красноречив български парадокс. От една страна имаме класна стая, в която се въвеждат млади умове в света на Захарий Стоянов, човекът, който с перото си документира най-чистия порив за свобода. От друга - градско пространство, което подкрепя присъствието на хазартна индустрия в публичното пространство на града, където се формират същите тези млади хора.

Това не е история за евтин скандал или лична атака. История е за голямото разминаване между думите, на които учим следващото поколение, и решенията, които вземаме в реалността. Децата са тези, които ни показват, че могат да пишат за идеали с "Отличен", те вдигат моралната летва за самите нас. И най-малкото, което дължим на техния успех, е да спрем да си затваряме очите за нашите собствени компромиси.

Може би точно в това напрежение се крие най-интересният материал за следващото поколение есета.

Ако харесвате истината, която не се страхуват да посочват парадоксите в нашето общество, подкрепете „Красив Сливен“ и независимата журналистика ТУК.

Благодарим ви, че ни помагате да търсим истината отвъд удобните компромиси! ❤️