Държавният департамент на САЩ публикува годишния си доклад за правата на човека. Обикновено той преминава почти незабелязано, но в България новата партия „Величие“ реагира бурно. В доклада се споменава нейният лидер Ивелин Михайлов в контекста на свободата на медиите, което предизвика официална протестна нота и широка обществена дискусия.

Външната критика често се възприема от обществото като истина, особено когато се подкрепя от популярни медии, които захранват международните организации с информация. Това засилва чувствителността към външно влияние и показва как една международна оценка може да се интерпретира локално. Този случай не е само историята на „Величие“, а пример за по-широката динамика на политическите движения в Източна Европа.

Самият Държавен департамент посочва в обясненията си, че докладите „отразяват фактите, събрани от широк кръг публични и независими източници“, а не са резултат от независими разследвания от страна на американските институции.

В сайта им са залегнали изрази като:

• „These reports are an essential tool—for activists… for journalists and scholars who document rights violations… and for governments…“ – което показва, че докладите използват информация, събирана от други (журналисти, активисти и т.н.).
• „The United States provides a record of the state of human rights in the world…“ – отбелязва, че САЩ представят запис на наличната информация, а не извършват разследване.

Дори самите източници, на които се позовава Държавният департамент – журналистически публикации и материали на медии – не винаги са безспорни. В България например журналисти от Mediapool и RFE/RL бяха осъдени за клевета, а ‘Репортери без граници’ осъдиха решението като съдебен тормоз. Това показва, че данните, използвани в подобни международни доклади, могат да бъдат обект на съдебни спорове и да пораждат въпроси за достоверността и баланса им

Тоест, докладите на Държавния департамент нямат характер на разследвания, а се основават и обощават вече публикувана информация от медии, неправителствени организации и обществени източници. Това ги прави ценен инструмент за прозрачност, но същевременно поражда въпроси за обективността: какво се случва, ако използваните данни не отразяват цялата картина или дори са подвеждащи?

Това е все едно да вземеш семка и да кажеш: „ето го дървото“. Семката носи истината за дървото, но не показва нито неговата сянка, нито неговите плодове.

Ограничените източници (като медиите или НПО-тата) дават само част от реалността, но не и цялата истина. Дали се защитават конкретни политически интереси и чии гледни точки се отразяват?

Случаят „Величие“ поставя въпроса как международната оценка влияе на възприятията за демокрацията и как местните общности могат да отстояват своята истина и ценности. Това поражда по-широк дебат за това коя „истина“ се отразява в международните доклади и как те влияят на възприятията за демокрацията.

Забележка: Тази статия представлява анализ и обсъждане на публично достъпни източници и документи. Мненията, изразени в текста, са на автора и не отразяват официалната позиция на Държавния департамент на САЩ или на други институции. Статията не твърди фактически нарушения или виновност, а разглежда информацията и нейното въздействие върху обществото и политическите дискусии.