Д-р Стамен Григоров е онзи учен, който през 1905 г. за първи път описва и изолира уникалната бактерия Lactobacillus bulgaricus, благодарение на която киселото мляко придобива своя неповторим вкус, аромат и здравословни свойства.

От селската земя до научните лаборатории на Европа

Израснал в семейство на обикновени българи, Григоров завършва основното си образование в родното си село, а по-късно и гимназия в София. Любознателният му ум го отвежда в Женева, където изучава медицина.
Там, сред модерните за времето лаборатории, той носи нещо родно – бурканчета с българско кисело мляко, изпратени от съпругата му.

1905 г. – годината на откритието

Любопитството към чудодейните свойства на млечната храна тласка младия учен към серия експерименти. В лабораторията на Медицинския университет в Женева той изолира под микроскопа специфичен млечно-кисел микроорганизъм – Lactobacillus bulgaricus, щам, който не се среща естествено никъде другаде по света.
Откритието му е представено пред научната общност и предизвиква силен интерес.

Срещата с Иля Мечников – пътят към световната слава

По същото време в Париж работи Иля Мечников – лауреат на Нобелова награда и заместник-директор на Института „Пастьор“.
След като научава за откритието, Мечников кани Григоров в Париж и започва да популяризира киселото мляко като ключ към дълголетието.
Благодарение на авторитета на Мечников, Lactobacillus bulgaricus става известен по целия свят, а България се утвърждава като родината на тази уникална закваска.

Повече от мляко – културно и здравословно богатство

Киселото мляко, приготвено с българската бактерия, не е просто храна – то подпомага храносмилането, укрепва имунитета и е свързано с дълголетието на българските планинци.
След откритието на Григоров, производството на кисело мляко се разпространява по целия свят, но именно Lactobacillus bulgaricus остава символ на българската традиция.

Българинът, който изпревари времето си в битката с туберкулозата

Д-р Стамен Григоров създава първата българска туберкулозна ваксина.
Той я разработва през периода, когато работи като лекар в Трън и провежда собствени изследвания, преди БЦЖ ваксината да стане международно разпространена.

Неговата ваксина не е същата като по-късната Bacillus Calmette–Guérin (БЦЖ), но представлява иновативен за времето си метод за профилактика и лечение на туберкулозата, който се използва в България. Това е сериозно постижение, защото по онова време туберкулозата е била сред водещите причини за смъртност.

Последни години и наследство

След завръщането си в България, д-р Григоров работи като лекар, изследовател и просветител. Извършва и изследвания, свързани с пеницилина, допринасяйки за развитието на антибиотичното лечение.
Умира през 1945 г., оставяйки след себе си не само научно откритие, но и културно наследство, което пази България в сърцето на милиони хора по света.