Във вторник над 100 души излязоха на протест пред ВиК – Сливен, водени от решимост. Не можем да живеем повече в прах и кал, без отговори и без посока, заявиха хората, които настояват за едно просто, но основополагащо нещо – завършване на започнатото.

„Човекът живее не само с хляб, но и с чист въздух, чиста вода и чиста среда“

„Кварталът ни е разкопан, въздухът е пълен с прах, а нашите деца растат сред разрушения“ – каза отец Иван, един от организаторите. В думите му прозира не само недоволство, но и грижа – „каквото оставим след себе си, това ще наследят идните поколения“.

Мария Атанасова, другият организатор, постави важен въпрос:

„Какво послание изпращаме на децата си? Че трябва да свикнат да живеят сред хаос и разруха? Не! Те трябва да знаят, че когато има проблем, човек се изправя и го решава.“

Въпросът за водния цикъл е огледало на съзнанието ни като общество. Когато нещо е оставено незавършено, това отразява и вътрешния ни свят – живеем ли в хармония, или допускаме хаосът да ни завладее?

Думи и обещания – ще има ли най-после дела?

Протестът завърши с неочакван момент – пред множеството излезе управителят на ВиК – Сливен, Пламен Трифонов.

„Ремонтите ще приключат до края на юни. Кметът Стефан Радев е осигурил средства за цялостно асфалтиране на квартала“, заяви той.

Но думите не са достатъчни. 

“Делата са по-силни от думите“.

Жителите на „Речица“ знаят, че животът е изпитание, но също така знаят, че никое изпитание не трябва да трае вечно. Всяко нещо има своя завършек, както всяка нощ има своя изгрев.

Дали юни ще донесе изгрева, който хората чакат? Или това ще бъде поредното лято, в което надеждата ще се разтвори в прахта?

Времето ще покаже. Но „Бог изпитва човека, за да го събуди“ – и изглежда, че жителите на „Речица“ вече са напълно будни.

Източник на снимка: соц.мрежа (FaceBook)