Едно от най-значимите, но често пренебрегвани постижения на Българската история е създаването на първия писмен Български законник по времето на хан Крум (803-814 г.). Владетел, известен най-вече с военните си победи над Византия, Крум оставя след себе си не само завоевания, но и основата на правова държава.

Защо е бил необходим законник?

През IX век Първата Българска държава е изправена пред сериозно предизвикателство – интегрирането на разнородно население. Всяка група е имала свои традиции и обичаи. За да се гарантира ред и да се изгради единно общество, е било необходимо въвеждането на общи за всички правила.
Хан Крум осъзнава, че силата на една държава не е само във военната ѝ мощ, но и в нейната вътрешна стабилност и справедливост.

Основни принципи и суровост

Законите на Крум са известни с тяхната изключителна строгост, характерна за времето си. Те са били насочени предимно към премахване на престъпността и укрепване на централната власт. Според исторически извори, някои от най-суровите наказания са били:

• За кражба: Според византийския източник "Свидас", хан Крум наказвал крадците със счупване на краката, а след това ги давал на милостиня.
• За лъжесвидетелстване: Ханът наредил да се отрежат езиците на лъжесвидетелите.
• За алкохолизъм: Крум заповядал да се изкоренят лозята, за да се намали пиянството, което той смятал за основна причина за размирици.

Тези правила показват решимостта на Крум да наложи строг ред, но и неговата далновидност. Той е един от първите владетели в ранносредновековна Европа, който се опитва да замени племенните обичаи с писани закони.

Значението на законника

Създаването на този законник е важна стъпка към централизацията на държавата и към обединяването на Българското общество. Чрез него се създава обща правна рамка, която постепенно заличава различията между племената и полага основите на единната Българска народност.

Въпреки че днес разполагаме само с откъслечни сведения за тези закони, те свидетелстват за високото ниво на държавност и управленска мъдрост, която е съществувала в България още в ранното Средновековие.

Законите на хан Крум са един от първите примери за правно мислене в ранносредновековна Европа и доказват, че Българската държава е била не само военна сила, но и цивилизационен център.