„Къде са парите?“ Има ли скрити милиони? Кой дърпа конците?
В страна, раздирана от политическа нестабилност и дълбоко недоверие в институциите, един от най-обсъжданите предприемачи в България избра необичаен начин да защити репутацията си.
Въпросът „Къде са парите?“ се превърна в централен мотив в една от най-големите бизнес и политически истории в съвременна България. В центъра на бурята е Ивелин Михайлов, идеологът зад мащабния проект „Исторически парк“, който се изправи пред обществеността, за да отговори на обвиненията в мащабна финансова измама чрез необичаен за бизнеса метод - детектор на лъжата.
„Нито една стотинка“: Резултатите
На 14 юли 2026 г. Михайлов се подложи на второ психофизиологично изследване, целящо да покаже истината и опровергае внушенията, че проектът е „Понци схема“ или пирамида. Ако още не сте прочели първата част, можете да я намерите ТУК
Според представените от него документи, полиграфът е потвърдил като „истина“ твърдението му, че НЕ притежава скрити банкови сметки, активи в злато, криптовалути или офшорни средства, присвоени от проекта. Михайлов категорично твърди, че не е прибрал „нито една стотинка“ от проекта, а напротив - инвестирал е „сърце и душа“.
Войната с „Митичния доклад“ и медиите
Предприемачът описва ситуацията като координирана атака от страна на икономически групировки и водещи медии, които според него са нанесли щети на инвеститорите за над 150 милиона лева. Михайлов директно атакува разследванията на издания като „Капитал“ и националните телевизии, определяйки ги като част от „организирана престъпна група“, целяща да унищожи независимия бизнес в страната.
Политическият рентген
Статията не би подминала и политическите измерения. Михайлов не само защитава личната си почтеност, но и хвърля ръкавица към политическия елит. От резултатите на полиграфа е видно, че е дарил 100% от депутатската си заплата и призовава лидери на водещи партии да се подложат на същия тест, за да докажат, че не са се облагодетелствали от властта.
Докато Михайлов обявява „край на лъжите“ чрез полиграфа, въпросите около прозрачността на финансирането в България остават. В среда на институционален дефицит, детекторът на лъжата се превръща в последната инстанция за „народна истина“, но остава неясно дали това ще бъде достатъчно, за да възстанови доверието на инвеститорите и да спре институционалния натиск върху проекта.
„Ако справедливостта бъде унищожена, рано или късно тези, които я унищожават, ще дойдат и за вас“, предупреждава той в емоционален апел към гражданите.
Коментари