Доклад от проведено психофизиологично полиграфско изследване на народния представител Ивелин Михайлов (ПП „Величие“) предизвика сериозен обществен интерес.

Според заключението на експертите, в отговорите му не са установени индикации за неистинност по всички ключови въпроси, свързани с финансиране на политически партии и евентуален институционален натиск.

В изследването се съдържат твърдения за финансови средства, предавани между политически лица. Резултата показва "ИСТИНА" от полиграфа, изследваното лице е дало отговори, оценени като достоверни, включително по твърденията, че председателят на ПП „Възраждане“ Костадин Костадинов е получил суми над 100 000 лева за изборни кампании в периода февруари–април 2021 г., както и допълнителни средства впоследствие, предоставени от лица, свързвани с Бойко Борисов (ПП ГЕРБ).

В доклада се съдържат и твърдения за оказван институционален натиск върху парламентарната дейност. Посочва се, че представители на Комисията за противодействие на корупцията са оказвали натиск върху него с цел да делегира контрол върху парламентарната група на „Величие“ в полза на Делян Пеевски („ДПС – Ново начало“).

Според изложеното, след отказ от негова страна са били предприети действия, включително арести на свързани с него лица, след публично повдигане на темата от Радостин Василев (ПП МЕЧ).

И оттук идва въпросът...Решава ли нещо това?

Едни ще кажат: „Да — това е доказателство.“ Други ще кажат: „Това не означава нищо.“

В този контекст възниква и по-широк въпрос – ако подобни изследвания се считат за неубедителни, защо тогава всички политически фигури не застанат публично и поемат отговорността за твърденията си пред полиграфа?

Страх ли е... или няма какво да се каже?