Преди да стане празник на християнското семейство, това е история за едно обещание пред Бога

На 21 ноември православната църква отбелязва Въведение Богородично – история за тригодишната Мария, обещанието на нейните родители и духовното възпитание на децата.

На 21 ноември православната църква отбелязва Въведение Богородично - денят, в който според църковното предание тригодишната Мария прекрачва прага на Йерусалимския храм. История за родителска обич, изпълнен обет и духовното възпитание, което започва още в детството.

Има обещания, които човек дава в най-трудните си моменти. Има и обещания, които променят не само живота на този, който ги произнася, но и смисъла на цялото му семейство.

Според църковното предание такова обещание дали праведните Йоаким и Анна - родителите на бъдещата Божия майка. Дълго време те нямали деца. В молитвите си измолвали рожба от Бога и обещали, че ако им бъде дарено дете, ще го посветят на Него.

Когато дъщеря им Мария навършила три години, те изпълнили обещанието си.

Така започва историята на един от големите празници в православния календар - Въведение на Пресвета Богородица в храма Господен.

Тригодишното дете и петнадесетте стъпала към храма

Според житието Йоаким и Анна подготвили тържествено въвеждане на своята дъщеря. Събрали роднини, близки и девойки, които носели запалени свещи.

Шествието потеглило към Йерусалимския храм. Родителите водели малката Мария, а пред тях вървели девойките със светилници в ръце.

Но един детайл от разказа остава особено запомнящ се.

Когато достигнали храма, тригодишната Мария била поставена пред стъпалата към входа. Според преданието тя сама се изкачила по всичките петнадесет стъпала, без да бъде подкрепяна от никого.

На върха я очаквал първосвещеник Захария.

След това се случило нещо, което църковното предание определя като необикновено: Захария въвел малката Мария в Светая Светих - най-свещеното място в Йерусалимския храм.

Според старозаветния закон там имал право да влиза само първосвещеникът, и то веднъж годишно.

Това действие има особено значение в православното богословие. Мария е представена като бъдещия одушевен храм, в който ще приеме въплътилия се Божи Син.

Какво се случва с Мария след въвеждането ѝ в храма?

Според житието малката Мария останала да живее в помещенията при храма, където била възпитавана заедно с други девойки.

Там прекарвала времето си в молитва, изучаване на Свещеното Писание и труд.

В църковното предание се разказва, че тя се отличавала със смирение, усърдие и любов към знанието. Занимавала се и с ръкоделие - умение, което било част от ежедневието на жените в онова време.

Така образът на Богородица в този празник не е само образ на святост. Той е и образ на духовното израстване, на детето, което от най-ранна възраст се възпитава в молитва, добродетели и служение.

Защо именно тази икона се свързва с празника? 

Иконата „Въведение Богородично“ изобразява именно събитието, което Църквата чества на 21 ноември.

В центъра е малката Мария, обикновено представена с ореол и облечена в червена или пурпурна дреха. Тя се изкачва към храма, където я посреща първосвещеник Захария.

Вляво са родителите ѝ Йоаким и Анна, а зад тях – девойките със запалени светилници.

Това не е просто изображение на семейно събитие. В православната традиция храмът, стъпалата и светилниците носят духовна символика. Те насочват към посвещението на Бога, чистотата и подготовката за бъдещото спасително дело.

Затова и църковните песнопения наричат Богородица „пречистия храм на Спасителя“ и „свещеното съкровище на славата Божия“.

А какво оставяме на децата си?

В България Въведение Богородично се отбелязва и като Ден на християнското семейство и православната младеж.

Връзката между празника и семейството се открива именно в разказа за Йоаким и Анна. Те не просто получават дългоочакваната си рожба, а в църковното предание те поемат отговорността да я възпитат и посветят на Бога.

Това е и посланието, което празникът отправя към родителите днес.

Духовното възпитание не започва с големите житейски решения. То започва много по-рано – с първата молитва, с добрия пример, с уважението към другия, с прошката и с умението да различаваме доброто от злото.

Децата не научават ценностите само от думите на възрастните, те ги виждат в ежедневните им постъпки.

В начина, по който родителите разговарят помежду си. В отношението им към възрастните хора. В готовността да помогнат на изпадналия в нужда. В благодарността за малките неща.

И може би точно тук се крие едно от най-важните послания на този ден: семейството е първото място, в което детето се учи не само как да живее, но и какъв човек да бъде.

Празник на вярата, любовта и приемствеността

В забързаното ежедневие често измерваме наследството, което оставяме, с имоти, средства и материална сигурност.

Но има наследство, което не се вписва в нотариални актове и не се измерва с пари.

То е в добротата, която сме предали. Във вярата, която сме споделили. В уважението, на което сме научили децата си. В спомените за дом, в който са се чувствали обичани и приети.

На 21 ноември историята за тригодишната Мария ни връща към едно обещание, дадено от родители пред Бога, и към отговорността на всяко поколение към следващото.

Честит Ден на християнското семейство и православната младеж!

Нека в домовете ни има мир, обич и разбирателство. Нека децата ни растат с добър пример, а вярата, човечността и добротата останат наследството, което предаваме нататък.

Бог да пази семействата и домовете ни!


По „Жития на светиите“, Синодално издателство, София, 1991 г.

Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД