15 екоинспекции стават 7: Кой ще пази природата и кой ще чисти след замърсителите?
МОСВ обещава по-ефективен контрол и повече експертен капацитет, но общини и местни власти поставят въпроси за бъдещата работа на инспекциите. Ще има ли реално по-малко замърсяване?
МОСВ планира мащабно преструктуриране на екологичната администрация. Министерството говори за по-силен контрол и ограничаване на местните зависимости. Обещанието е по-малко администрация, повече експертен ресурс и по-ефективни проверки. Къде ли е истината? Какво показва работата на РИОСВ до сега?
Според министерството промяната трябва да намали административните нива, да премахне дублиращи се функции и да освободи ресурс за повече експертна и контролна дейност. От МОСВ уверяват, че териториалното присъствие и дирекциите на място ще бъдат запазени.
Звучи като оптимизация. Но има един съществен въпрос: ще доведе ли тя до по-малко замърсяване, или просто ще промени начина, по който са организирани институциите?
Защото проблемът с околната среда в България не се изчерпва с липсата на проверки. Той е и в това какво се случва след тях.
Незаконните сметища продължават да бъдат проблем в редица населени места. Гражданите подават сигнали, ако институциите извършват проверки, издават предписания и налагат санкции. Но колко често следва реално почистване? Кой проследява дали нарушението е отстранено? И какво се прави, когато замърсяването се появи отново на същото място?
Глобата не почиства сметището. Проверката не премахва отпадъците. А предписанието не гарантира, че проблемът е решен.
Необходим е контрол, но и работеща система за превенция
Ефективната екологична политика не започва с наказанието. Тя трябва да създава условия нарушенията да бъдат предотвратявани.
Какво се предлага за гражданите, които искат да изхвърлят старите си мебели, строителните отпадъци или ненужните електроуреди по законен начин? Има ли достатъчно достъпни площадки и пунктове? Организират ли се мобилни кампании за събиране на специфични отпадъци? Как се информират хората за възможностите и как се насърчават да ги използват?
Това са практически въпроси, които засягат всекидневието на хората. Не може от гражданите да се очаква да спазват правилата, ако законните начини за предаване на отпадъците са труднодостъпни или недостатъчно популярни.
Европейските и международните практики разглеждат екологичния контрол като система от няколко взаимно свързани дейности: информиране и насърчаване на спазването на правилата, проверки и наблюдение, санкции и мерки за отстраняване на причинените щети.
Този подход се застъпва както от Европейската комисия, така и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Изводът е ясен: санкциите са необходими, но сами по себе си не са достатъчни.
Какво означава реформата за Сливен?
Въпросът е особено важен за регионите, където хората очакват бърза реакция при замърсяване, незаконни сметища и други екологични нарушения.
Кметът на Сливен Стефан Радев вече изрази опасения относно възможното отслабване на контрола по места. Той настоява да има ясни гаранции, че ще бъдат запазени достатъчно служители, експертен капацитет и реално действащи контролни звена, включително в Сливен. И ако това би било проблем, то питаме, а колко са реално свършените дейности по темата за града с настоящия ресурс?
Това поставя въпроса не само дали ще има дирекция на място, а с какъв състав, техника и възможности ще разполага тя. Защото присъствието на табела и административен адрес не е равнозначно на ефективен контрол.
Националното сдружение на общините също постави въпроси за бъдещия териториален обхват, натовареността на новите структури и необходимия експертен капацитет. Сред критиките е и липсата на достатъчно конкретни сравнителни разчети за работата на бъдещите инспекции.
По какво ще познаем, че реформата работи?
Не по броя на закритите администрации. Не и само по броя на проверките и глобите.
Резултатът трябва да може да бъде измерен чрез конкретни показатели:
Колко бързо се проверяват сигналите на гражданите?
Колко установени незаконни сметища действително са почистени?
Колко нарушения са отстранени и колко се повтарят?
Колко служители и експерти ще работят на терен във всеки регион?
Какви мерки ще осигурят по-достъпно предаване на отпадъците?
Кой ще носи отговорност, когато институциите си прехвърлят задълженията?
Това са въпросите, по които трябва да се оценява една реформа, ако целта ѝ е реална промяна, а не просто административно преструктуриране.
България има нужда не просто от по-малко администрации, а от по-малко замърсяване.
Ако новият модел осигури повече експертен капацитет, по-бърза реакция и реално отстраняване на нарушенията, той може да бъде стъпка в правилната посока. Но ако резултатът се измерва единствено с икономии, проверки и глоби, основният проблем ще остане.
Защото гражданите не живеят в административни структури. Те живеят в населени места, в които искат чист въздух, чиста вода и среда без незаконни сметища.
И именно това трябва да бъде крайният резултат от всяка екологична реформа.
„Красив Сливен“ ще следи развитието на предложението и ще търси отговори за това какви конкретни промени ще настъпят за екологичния контрол в региона.










































Коментари