Има имена в българската история, които не просто се помнят, а светят с ореола на безсмъртието. Има подвизи, които не се измерват с брой убити врагове, а със силата на духа, способен да изправи цял един народ срещу робството. Такова е името на Райна Попгеоргиева, която историята и народната признателност завинаги нарекоха Княгиня.

Свещеният обет и златният копринен конец

В онези бурни пролетни дни на 1876 година, когато България се готвеше да хвърли оковите, съдбата избра една 20-годишна учителка от Панагюрище, за да вдъхне живот на най-важния символ на свободата.

Докато други лееха куршуми, Райна денонощно везеше главното знаме на Априлското въстание. С всеки бод на златния конец, с всеки детайл от разярения лъв и гордия надпис „Свобода или смърт“, тя влагаше не само майсторството си, но и душата си. Тя не просто шиеше плат – тя тъчеше мечтата на хиляди българи.

Когато свърших знамето, аз се почувствах като преродена. То не беше просто коприна, то беше нашата клетва пред Бога и Отечеството.

Денят, в който девойката стана Княгиня

На 22 април Панагюрище видя нещо невиждано. По калдъръмените улици, възседнала буен кон, препасана със сабя и револвер, Райна развя свещеното знаме. Това не беше просто шествие, това беше триумф на българския дух.

В този миг тя престана да бъде обикновената учителка Райна Футекова. В очите на въстаниците и на целия български народ тя се превърна в Райна Княгиня – живото превъплъщение на Майка България, която води децата си към свободата.

Несломима пред оковите и смъртта

Героизмът на Райна не свърши с развяването на знамето. Истинското величие на духа ѝ пролича в най-черните часове след потушаването на въстанието. Заловена, окована, пребивана и подлагана на нечовешки унижения в турските зандани, тя не склони глава.

Турските заптиета искаха да пречупят „княгинята на гяурите“, но срещнаха леден отпор и достойнство, което ги вцепени. Райна понесе страданията с молитва на уста и с мисълта за онези, които паднаха за свободата. Тя доказа, че физическата болка е нищо пред величието на една чиста идея.

Живот в служба на живота

След Освобождението Райна Княгиня не потърси слава или постове. Тя избра най-благородния път – да дарява живот. Като първата дипломирана българска акушерка, тя посвети остатъка от дните си на това да помага на българските майки.

Дори в годините на бедност и болести, тя остана стожер на морала. Тя отгледа достойни синове – петима генерали и офицери, които по-късно бранеха България по фронтовете на Балканските войни.

Райна Княгиня е повече от историческа личност.
Тя е символ на това, че свободата има лицето на жена – нежна, но непоколебима; страдаща, но горда. Тя ни научи, че за да бъдеш свободен, първо трябва да имаш смелостта да ушиеш своето собствено знаме и да го развееш тогава, когато всички други се страхуват.Rayna Knyaginya: Znamenoskata, koyato obozhestvi svobodata

Вечна слава на Знаменоската на българската свобода!