В Пловдив, на Младежкия хълм, на 4 август, един 37-годишен мъж от Кричим беше пребит до смърт.

Георги Кузев.

Намериха го в подножието на хълма около 17:20 ч. - безпомощен, с разкъсани бели дробове, черен дроб, бъбреци и тежка черепно-мозъчна травма. Часове по-късно почина в болницата.

Задържани са десет младежи между 14 и 17 години. На петима от тях - три момчета и две момичета - да, правилно прочетохте - ще бъдат повдигнати обвинения за убийство, извършено по особено мъчителен начин. Според прокуратурата групата е имитирала т.нар. „ловци на педофили“. Срещата е уговорена през социалните мрежи. Момичето се е представяло за 15-годишно. Побоят е заснет.

Роднините на Георги казват, че той е бил скромен, работлив, усмихнат човек. Че версиите за педофилия са недопустими, че е търсел просто човешка близост и е попаднал в капан.

Не знаем всички факти. Разследването е започнало едва преди два дни. Но знаем нещо друго.

Когато деца на 14-17 години решат, че имат право да раздават правосъдие с юмруци и крака, когато заснемат гаврата и си тръгват, докато човекът все още диша ... тогава вече не говорим само за престъпление. Говорим за срив, за празнота, която се запълва с насилие, маскирано като морал.

В Америка, там от където вървят късометражните модни тенденции, също има „ловци“. Има и саморазправа, има и трупове. И всеки път, когато рефрешваме умствено себе си, в матрицата, така и не разбираме, че правосъдието не е шоу. Не е видео за социалните мрежи, не е група тийнейджъри, които се чувстват герои.

Георги Кузев вече не може да се защити. Неговите близки днес стоят пред дома му в Кричим и палят свещи.

Ние, останалите, имаме още време да си зададем въпроса...на какво точно учим децата си, когато им казваме, че някои хора „заслужават“ да бъдат пребити? 

И не, не казвам, че родителите директно учат децата да убиват. Казвам, че когато институциите, после обществото мълчаливо или открито приемат идеята, че някои хора „заслужават“ насилие извън закона - децата чуват това и записват в своята малка черна кутия. 

И тогава вече нямаме общество, имаме тълпа с телефони.

Самозащитата е едно. Саморазправата е друго. И двете започват да си приличат само когато законът е слаб или хората са решили, че той не важи за тях. Това е разликата. Не винаги е пряка инструкция. По-често е нещо като атмосфера.

В случая с Георги Кузев още не знаем истината за мотивите. Но знаем резултата... един мъртъв човек и десет деца, които вече носят кръв по ръцете си - независимо дали е имало „нещо“ или не.

Мир на праха му...