Замразено месо на Гергьовден: Как България забравя своето агне и своя земеделец
В навечерието на един от най-българските празници – Гергьовден – трапезата на хиляди българи ще бъде залята от… замразено агнешко месо, внесено от хиляди километри. Над 200 тона новозеландско месо се очаква да влезе в страната точно в пика на търсенето, допълвайки общо над 1000 тона внос само от началото на 2025 година.
Цената – под 15 лв./кг, а качеството – меко казано съмнително.Ситуацията е показателна. Родният производител е изправен пред фалит, докато хладилните контейнери от другия край на света нахлуват в българските магазини. Това не е просто пазарна логика – това е дълбоко системна криза, в която държавата абдикира от една от основните си функции: да създава среда, в която българското се пази, произвежда и цени.
„Голяма подигравка с потребителите е да се замразява месо, което после да се представя за прясно“, каза съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев. И е прав. Много от пакетите месо, които ще видим по щандовете тези дни, не носят дори печат. Те често са от животни, отглеждани без ясни изисквания, със съмнителни фуражи и с неясна история. Месо, престояло с месеци или години в хладилници, сега влиза в българската кухня като “оферта”.
Контрастът с българското агнешко е ярък – розово, прясно, със син печат, но със значително по-висока цена (25-28 лв./кг). Защо тогава то остава в сянка? Защото българският фермер е притиснат от всички посоки: евтин внос, забавени субсидии, бюрокрация, блокажи и понякога – откровени репресии. Фермерът не е просто „производител на месо“ – той е пазител на поминъка, на традицията и на здравето ни.
И ако се питате защо на пазара почти не виждате българско месо, помнете историите на хора като дядо Георги от Велинград, чиято ферма беше подложена на натиск с обвинения за „чума“, без доказателства. Или на биволара от село Обединение, който не може да си монтира соларен панел, за да захрани с ток фермата си, защото местната власт пречи – в интерес на конкуренцията.
В Сливен, както и в цяла България, хората знаят вкуса на истинското агне. Те помнят как изглежда селският труд и уважават фермерския занаят. И именно затова не можем да мълчим.
Битката за българското агнешко е повече от търговски спор – тя е морален избор. Дали ще ядем храна с произход и лице, или ще позволим да бъдем заливани от безименни продукти, носени през половината свят? Дали ще запазим хората, които хранят страната, или ще ги прогоним окончателно?
Българският празник заслужава българско агне. А българският фермер заслужава държава, която го защитава, а не го заглушава.
„Красив Сливен“ застава на страната на родното. Защото в една чиния има повече от храна – има идентичност, история и справедливост.
Коментари