Сред нивите, където трябваше да расте хлябът,

растат планини от боклук.

В дерета, където течеше чиста вода,

днес се стича срамът на цели институции.

Това е не просто число. Това е вика на земята под нас.

Над 4500 пъти ние се провалихме да чуем вика на земята да я защитим от провал.

И затова – го заснехме.

С ръце, не със заповеди.

С телефони, не с дронове за милиони.

С любов, не със закони.

Но когато истината стигна до вратите на властта,

тя не беше посрещната с благодарност, а с паника.

„Системата ни блокира. Спрете.“

Така казаха онези, които трябваше да действат.

А сега същите предлагат глоба за народа.

Глоба за това, че живее сред мълчание, не сред ред.

Глоба за това, че диша прах, която други изсипаха.

Глоба за това, че не знае къде да изхвърли,

защото никой не му каза.

Но народът не е престъпник.

Той е изоставено дете,

наказвано за това, че е гладно.

Не може чистият да бъде глобяван.

Не може доброволецът да бъде гонен.

Не може лъжата да остане с власт,

а истината – с акт за нарушение.

Когато човек изчисти сърцето си, и домът му се подрежда.

А ние питаме:

Как ще изчистим България, когато душата на държавата още мирише на безотговорност?

Ние не искаме нищо.

Нито постове, нито похвали.

Само истина.

Само тя не гние.

Само тя не се изхвърля.

С любов. С тъга. С решимост.

Ние оставаме.

Ние не спираме.

Ние вярваме, че един народ се променя не когато властта му нареди,

а когато съвестта му проговори.

С уважение, Красив Сливен

Гласове от земята – граждани, които не мълчат.

България