Изглежда като шега. Тиган с лекота се огъва с ръце.„Килим“, поръчан онлайн, се оказва с размерите на подложка за мишка. Хладилник, рекламиран като пълноразмерен уред, пристига като играчка. Камера за задно виждане показва почти липсващо пространство – докато шофьорът не слезе и не види, че зад колата има метри свободно място.

Тези видеа се разпространяват масово в социалните мрежи и често са поднесени с хумор. Но зад тях стои не просто поредната лоша покупка, а модел на потребление, който все по-силно засяга и България.

Не става дума само за Temu

Платформи като Temu обещават почти всичко – бързо, евтино и без усилие. Проблемът не е в самото им съществуване, а в илюзията, която продават, че цената е единственият важен критерий, а качеството, безопасността и отговорността са второстепенни.

Снимките са прецизни, описанията – оптимистични, а цените – подозрително ниски. Потребителят купува не просто продукт, а очакване за „изгоден удар“. Когато реалността се окаже различна, разочарованието често остава личен проблем – често без или с дълга процедурна рекламация, слаба ефективна защита и без ясна отговорност.

Защо сме уязвими?

В България този модел намира особено благоприятна почва. Ниски доходи, чувствителност към цената и ограничено доверие в институционалната защита на потребителите правят „евтиното“ изключително привлекателно.

Но всяка пара, изхарчена за стока без качество и гаранция, е пара, който не остава в местната икономика. Той не отива при български производител, не поддържа местен търговец и не се връща под формата на заплати, данъци или услуги.

Евтиният внос разочарова отделния клиент, източва икономическа жизненост от общността.

Евтиното никога не е безплатно

Точно този механизъм разглеждаме и в нашия анализ за
👉 Икономика на съпротивата 

Както вече сме писали, евтиният свят рядко е наистина евтин. Той просто отлага сметката – докато тя не се появи под формата на некачествен продукт, загубено доверие и унищожена местна конкуренция.

Икономиката на съпротивата не означава отказ от технологии или затваряне на пазари. Тя означава информиран избор, да купуваш по-малко, но по-смислено; да знаеш кой стои зад продукта; да оставяш парите си там, където имат реална стойност.

От подигравка към осъзнаване

Лесно е да се смеем на огъващите се тигани и миниатюрните хладилници. По-трудно е да признаем, че всички участваме в система, която възнаграждава най-ниската цена, без да задава въпроси за последиците.

Истинският избор не е между Temu и „по-скъпото“. Той е между краткосрочната илюзия и дългосрочната стойност – за потребителя, за производителите и за българската икономика като цяло.

Заключение

Temu не е причината. Той е симптом.
Симптом на свят, в който потреблението е откъснато от отговорността.

Икономиката на съпротивата започва не шумно, не с лозунги, а с решение. С отказа да приемем, че „евтиното“ е без последици. Защото, както показват тези видеа, евтиният свят почти винаги идва със скъпа цена на разочарованието.