Днес, 3 януари 2026 година, България потъна в тишина. Сърцето на най-голямата ни футболна приказка спря да бие. На 80-годишна възраст ни напусна Димитър Пенев – човекът, който научи една малка нация да вярва в невъзможното и превърна името на родината ни в символ на триумф пред очите на целия свят.

Архитектът на Българската гордост

Димитър Пенев не беше просто треньор; той беше духовният баща на едно поколение, което промени историята. В най-трудните години за страната ни, през незабравимото американско лято на 1994-та, той поведе своята „Пенева чета“ към върхове, които дотогава изглеждаха недостижими.

Под неговото мъдро и често неразгадимо ръководство, България повали световни колоси като Германия и Аржентина, изкачвайки се до престижното четвърто място в света. Тогава Пенев даде на българите нещо много по-ценно от спортен успех – национално самочувствие и единство, каквито рядко сме изпитвали.

Какво направи Димитър Пенев за България?

Неговото дело надхвърля рамките на стадиона. Пенев беше уникален феномен в нашата култура:

• Обединител на нацията: В моменти на разделение, той успяваше да изкара милиони хора по площадите, прегърнати под трибагреника.
• Откривател на титани: Безпогрешният му усет откриваше таланти там, където други виждаха трудни характери – Христо Стоичков, Емил Костадинов, Трифон Иванов.
• Символ на скромността: Въпреки световната слава, той остана „Стратега от Мировяне“ – човек от народа, с езика на сърцето и неподражаем хумор.
• Треньор №1 на XX век: Признание, което е само сянка на огромната следа, която остави в ЦСКА и националния отбор.

Едно голямо „Благодаря!“

Днес не скърбим само за един футболен специалист. Скърбим за един от последните истински герои на нашето време. Димитър Пенев си отива от този свят, но оставя паметник, който времето не може да разруши – спомена за времето, когато България беше голяма, силна и уважавана.

„Той не чертаеше просто схеми на дъската. Той чертаеше мечти в сърцата ни.“

Пътят му към небесния стадион е осеян с благодарността на милиони българи. Там, горе, той отново ще събере своите момчета, за да ни напомня, че със стратегия, вяра и малко „пеневски“ чар, няма непревземаеми крепости.

Поклон пред светлата му памет! Сбогом, Пена!