През ноември 2024 г. Общинският съвет в Сливен взе решение да превърне около 72 хектара в местността „Карандила“ – част от Природен парк „Сините камъни“ – в селищно образувание – курорт „Карандила“.

С решението се поставяха строителни граници и се създаваше възможност за изграждане на хотели, вили и друга туристическа инфраструктура. На практика това означаваше урбанизиране на територия, попадаща не къде да е, а в защитена зона.

На 13 февруари 2026 г. Административният съд в Сливен отмени решението като незаконосъобразно.

Какви са мотивите на съда?

Съдът установи съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на общия административен акт (чл. 66, 68, 69 и 71 от АПК), сред които:

• Липса на мотиви защо именно сега и именно на тази територия е необходима курортна зона;
• Липса на реално публично обсъждане;
• Неспазване на минималния едномесечен срок за обществено участие;
• Непубликуване на материалите по предложението – публикуван е бил единствено дневният ред;
• Непровеждане на задължителните екологични процедури – преценка за необходимост от екологична оценка (ЕО) и оценка за съвместимост (ОС), които са задължителни при засягане на защитени територии.

Кой оспори решението?

Жалбата беше подадена от Министерството на околната среда и водите, Българска фондация „Биоразнообразие“, „Асоциация на парковете в България“, както и група местни собственици.

Те не се противопоставяха на развитието като идея, а на начина, по който то беше прокарано – бързо, без достатъчна прозрачност и без спазване на законовите изисквания.

Съдът прие аргументите им и напомни нещо основно: в една демократична държава дори най-привлекателните планове за бъдещето трябва да преминат през филтъра на закона, науката и обществения интерес.

Какво следва?

Засега плановете за урбанизиране на „Карандила“ са спрени. Общинският съвет има право да обжалва решението пред Върховния административен съд.

Възможно е също така процедурата да бъде рестартирана – този път с реално обществено обсъждане, пълна прозрачност и извършване на необходимите екологични оценки.

Или местната власт може да приеме, че някои територии имат по-висока стойност именно когато останат недокоснати.

По-големият въпрос

В Сливен, както и на много други места по света, въпросът вече не е дали да има туризъм. Въпросът е какъв туризъм – такъв, който консумира природата, или такъв, който я съхранява, докато я показва на света.

Поне засега съдът даде ясен отговор... „Сините камъни“ остават сини. За сега...

Ако усещаш „Красив Сливен“ като свое място и вярваш, че „Сините камъни“ трябва да останат защитени, можем заедно да пазим природата и бъдещето на града – с информираност, участие и действия.

Има начин да ни подкрепиш  ТУК.

Благодарим Ви!